Глава десета.

1K 71 2
                                    

-Забавен факт за братята. - Засмя се Дот. - Доста са досадни ако искат. Могат да скъсат нервите на човек, стига да решат.
-Често ли се карат? - Попита Селестия.
-Те никога не са на едно мнение. Но имат нещо, което ги обединява. Това оправя нещата между тях.
-От кога си с тях?
-От около 3 века.
Селестия се зачуди как да продължи разговора. Явно беше, че на Дот не ѝ се говореше за това как е загубила живота си или защо не е преминала. Темата беше лична, а момичето не обичаше да нарушава пространството на другите.
-Е реши ли? Ще останеш ли тук? - Попита изведнъж Дот.
-Още не. Има толкова много неща, за които трябва да помисля. Какво ще стане с Ерик или с баба ми? Все някога трябва да се върна при нея.
-Решението е изцяло твое. - Усмихна се жената.
-Страх ме е, че ако откажа Тай ще ме принуди. Не мисля, че му ще е приятно ако си тръгна.
-Ти си неговата сродна душа, разбира се, че няма да те пусне така лесно, но не може да те принуди. Никой не може да те накара да останеш на сила. Братята не си играят със свободната воля, защото ги чакат 6 месеца в изгнание на Кианос.
-Кианос? Мястото, на което са израснали Тай и братята му?
-Същият. - Чу се мъжки гласи двете се обърнаха. - Ако прекрачим границата ни изпращат там.
-Не разбирам. Какво толкова лошо може да сторите, че да ви пратят на заточение за половин година?
-Ние сме синове на Ада. - Засмя се Тай. - Повярвай не искаш да знаеш какво правим.
-Ако остана тук и евентуално се съглася да съм с теб, трябва да знам на какво си способен.
-Това придоби съвсем различен смисъл в моята глава. - Каза Тай с самодоволна усмивка на лицето си.
-При положение, че си на Земята от векове, очаквах да се държиш по-зряло от разгонен тийнейджър. - Селестия завъртя очи.
-Както и да е. Реши ли дали ще останеш?
-Още не. Моля те не ме притискай.
-Когато решиш. - Усмихна се Тай. - До тогава може да останеш тук?
Селестия кимна и тръгна заедно с момчето.
-Ще ме запознаеш ли с останалите ти братя? - Попита момичето, веднага щом влязоха в стаята.
-Не мисля, че е добра идея. - Замисли се той и леко се засмя.
-Защо?
-Има два варианта. Или ще те уплашат до смърт, или понеже си единственото момиче от векове тук, ще започнат да се бият, на кой да обърнеш първо внимание. А повярвай ми, не искаш да стане бой между тях.
-Добре, тогава какво ще правя тук докато реша дали да си ходя? - Засмя се на думите си Сел.
-Може да те разведа из планината. - Тай сви рамене.
-Момчета как мислите, да се боядисам ли в русо? - Чу се по интеркома и Тай се хвана за главата.
Отиде до устройството и натисна копчето за микрофона.
-Феникс, ти си...
-Идиот, знам. Сега кажи, да го направя ли?
-Феникс, престани да си играеш с интеркома!
-Ходи и си гледай котката Зий? -Каза момчето.
-По дяволите, ще млъкнете ли, опитвам се да спя! - Изкрещя още един глас.
-Ти млъкни Денис. Това е между нас.
-Не ми е лесно тук. - Тай се обърна към момичето, което се смееше.
-Как мислите? Лешник, златист кестен или меден карамел? - В стаята се появи Феникс и Селестия подскочи.
-Мамака му, Феникс. Продължаваш ли?
-Искам да разнообразя. - Момчето сви рамене и седна до Селестия. - Ти си момиче. Какво мислиш? Кое ще ми отива най-много?
-Пробвай с карамела. Седи добре върху черна коса.
-Боядисвала ли си се преди? - Учуди се Тай.
-Много пъти. Естественият ми цвят е кестеняво.
-Няма нищо общо с този в момента. - Засмя се Феникс.
-Знам и това и целя.
Внезапно спомени от инцидента се появиха в ума ѝ. Цялата сцена се повтаряше отново и отново в главата ѝ. Неусетно сълзи се спуснаха по бузите ѝ и капнаха върху ръцете ѝ.
-Хей, какво има? - Тай застана пред нея и избърса сълзите ѝ. - Добре ли си?
-Ще бъда. - Усмихна се тъжно. - Някой ден.
Селестия се огледа и установи, че вече са сами.
-За какво мислеше?
-За майка ми.
-Добре...Нека сменим темата. Нямаш ли да ме питаш нещо? Не може след цялото това нещо, което ти казах, да нямаш въпроси.
-Всъщност имам няколко. Ти каза, че може да остана тук, но аз не съм безсмъртна. Рано или късно ще остарея и после какво?
- Оу, това е лесно. Ти също можеш да станеш безсмъртна.
-И как точна ще стане това? - Засмя се Селестия.
-Като за начало трябва да започнеш да се превръщаш в Мефисто. - Тай сви рамене. - После трябва един вид да умреш и чак тогава да приемеш безсмъртието.
-Ако не успея.
-Няма как. Ти просто трябва да решиш дали искаш да останеш с нас и по-специално с мен докато света свърши или да отидеш директно в Рая.
-От къде си сигурен, че ще отида в Рая?
-Предначертано е. Това да си Ро е еднопосочен билет за там.За разлика от мен.
-Ти къде ще отидеш когато всичко свърши?
-Ада. Освен ако не се науча да обичам. Тогава ще имам шанс за Рая. - Усмихна се той. - Заветът е такъв.
-И как можеш да се научиш да обичаш? - Попита Селестия.
С всеки въпрос те се доближаваха все повече и повече един към друг и вече бяха опасно близо един до друг, а разстоянието продължаваше да се скъсява.
-Само ако ти ме научиш.
-И това ще стане ако остана с теб за винаги? - Попита тя.
Тай кимна.
-Тогава как мога да стана Мефисто?
Момчето погледна към устните ѝ и облиза своите, след което тоново върна погледа си на красивите ѝ сини очи.
-С целувка. - отвърна просто и започна бавно да се навежда към нея.

The New HunterWhere stories live. Discover now