The New Hunter

Глава седемнадесета.

Мина седмица след целувите, но Селестия не се чувстваше по-различно от преди. Знаеше, че няма да стане от веднъж, но все трябваше да се случи нещо. Единстветото случило се беше, че Амара ѝ се скара, че е действала прибързано. Една седмица и тя още не съжалява. Може би и нямашже да го стори.

Беше средата на Декември. Селестия беше повече от развълнувана от Коледа. Въпреки, че нямаше да празнува с баба си. Наскоро се бяха чували. Баба ѝ ѝ каза, че скорло ще има дело срещу общината или нещо подобно. Селестия не я слушаше, защото се беше размечтала за Тай. Отново.

-За какво мислиш? – Попита Тай и ѝ подаде табла с храна.

-Коледа.

-Вярно, наближава.

-Да! Хайде да си украсим. Моля те! – Тя скочи и го прегърна. – Много те моля.

-Защо толкова се вълнуваш?

-Защатото на Коледа стават чудеса. –Тя се усмихна и го погледна в очите.

Тай се засмя.

-Като син на Ада не вярвам в тези неща. Майка ми от друга страна е луда почти колкото теб по този празник. Всяка година идва тук точно в навечерието и носи подаръци на всички. Не знам как не ѝ се изчерпаха идеите за всички тези векове. – Той се зачуди. – Както и да е.

Селестия се засмя. Беше странно за нея а го вижад в тази светлина. Изглеждаше различен. По весел, усмихнат... Можеше да каже, че дори грееше.

-Е след като официално се превръщаш в Мефисто, може би трябва да започнем с тренировките.

Селестия измрънка.

-Мразя да тренирам. Или да спортувам. Не съм спортна натура. Предпочитам да гледам състезание по бягане в леглото с купа сладолед, отколкото да бягам наистина.

Тай се зсмя.

-Ще ти се наложи да поспортуваш.

-Но аз не усещам никакви промен. – Тя се възмути.

-Не можеш да ги усетиш глупаче. – Той се засмя и разроши косата ѝ. – Те се случват вътре в тялото ти, не са видими. Няма да ти се появят мускули от нищото.

-Жалко. – Тя въздъхна. – Не обичам да тренирам.

-Това го разбрах. Хайде идвай. – Той я издръпа, за да се изправи.

-Сега ли почваме? – Тя отново измрънка.

-Не разбира е. Отиваме за украса. – Той се усмихна чаровно и я повлече към мазето на къщата.