-Чакай да видя дали съм разбрала правилно. – Селестия спря и го погледна сериозно. – Искаш да ми кажеш, че ще имам допълнителни сили? Плюс вашите?
Тай предпазливо кимна с глава. Не знаеше как ще реагира и дали отново няма да му се разсърди, че е пазил това в тайна.
-Всъщност не е много сигурно. След като ти си първото Ро, което намираме нищо не е потвърдено. Но има голяма вероятност да получиш още 1 или 2 допълнителни сили за компенсация на ръста и силата.
-Няма ли да стана силна като вас?
-Зависи.
Селестия се замисли дали иска наистина да е толкова мускулеста. Да, поддържаше форма, но не искаше да става борец.
-А това за напускането? Наистина ли няма да мога да си тръгна ако искам?
-Ти искаш ли? – Попита тъжно Тай отново спирайки по средата на моста по който вървяха.
-Разбира се, че не, но ако поискам? Повече никога ли няма да мога да изляза от планината сама?
-Естествено, че ще можеш. След като станеш безсмъртна, можеш да ходиш навсякъде по света без мен. Ако решиш да избягаш от мен.
-Ако реша, ти ще ме намериш така или иначе, така че не виждам смисъл да бягам от теб. – Тя сви рамене. И беше права. И да искаше нямаше как да му избяга. Но пък това не я притесняваше, защото тя не искаше.
-Ако решиш можеш да се скриеш от всеки, който те търси. Дори и от нас.
Селестия се замисли над това. Беше наистина добра идея за ден или два, но не искаше да се отделя повече от него.
-Е какво ще кажеш да си вземем по един сладолед и да се прибираме? Уморих се, а и Амара искаше да говори с мен. – Селестия се протегна и прозя едновременно, след което се сгуши в пуловера на Тай. Той се изкикоти леко и ги транспортира обратно в къщата.
-Има сладолед в кухнята. Ако искаш.
Селестия погледна снежинките през прозореца после върна погледа си върху Тай.
-Имах предвид да ядем сладолед на Кианос, а не на минус 20 градуса в планината.
Тай осъзна какво имаше предвид момичето и се засмя извинявайки се.
-Нищо, ще отидем друг път. Този път може на Бахамите. – Тя сви рамене и скочи върху леглото.
YOU ARE READING
The New Hunter
FantasyТя беше обикновено момиче от Денвър. Или поне така си мислеше. Останала без родители още в ранна детска възраст Селестия се мести да живее с баба си в покрайнините на Портлант, Орегон. Години след инцидента, Селестия още се опитва да забрави всичко...