The New Hunter

Глава двадесет и първа.

-Каква искаше да станеш когато беше малка? – Попита Тай. Двамата лежаха прегърнати на леглото и гледаха към пламъка в камината.

-Детектив. Бях толкова задълбочила в разследването на убийството на нашите, че откраднах улики от участъка. – Тя се засмя.

-Буйно дете.

-Заради това не излязох 2 месеца от вкъщи. Въобще не ми беше забавно.

-Е детектив Джоунс, разследвали ли сте нещо друго освен смъртта на вашите? – Попита той.

-Всъщност да. – Тя се засмя. – Проучвах къщата и може би теб... Но не ме вини, сънувах те... и те видях да убиваш някого.... – Тя забави тона си. – Господи, видях те да убиваш някого.

Тя се изправи и се хвана за главата. Тотално се беше паникьосала.

-Оу, да за това...

-Също така ти ми каза. Каза ми за всичко това. И след това и изтри паметта. Ти и изтри паметта! – Тя извика.

-Нали ти казах, че съм го направил? – Той беше объркан.

-Не мислех, че говориш сериозно.

-Да но също така ти казах, че ще си спомниш. Ето спомни си. – Той каза спокойно. – Не е голяма работа.

-Искам малко да се разходя.

Тай кимна и се изправи.

-Сама...

Той я погледна и отново кимна, сядайки на леглото.

-Ако се изгубиш, само затвори очи и си представи това място. – Той ѝ намигна.

-Или просто ще ти се обадя. – Тя извъртя очи.

-Другото ще е по-бързо. А и трябва да се научиш. – Той сви рамене и се облегна на рамката, включвайки големия телевизор на стената срещу тях.

Селестия вървеше и мислеше. Може би не беше голяма работа, но не можеше да го приеме. Не беше лесно да превъзмогне това, че Тай е трил паметта ѝ. Ами ако е изтрил някой важен спомен? Не. Той не би го направил. – помисли си тя. – Или пък би? Тя не познаваше този човек, а му се довери сляпо и се нанесе при него. Завинаги. Но пък доводът му беше изключително добър. Да спаси света. Винаги си е мечтала да прави нещо полезно. Да спасява хората. Сега беше нейният шанс . А и тя го обичаше. За кратко време тя се влюби в него. Вероятно бе грешка, но тя не можеше да каже на сърцето си кого да обича. А и това ѝ бе първото гадже от може би 6 години. Преди време имаше едно момче в квартала ѝ. Ходиха цяло лято, но когато тръгнаха на училище, той чу слуховете за нея и я заряза. Както всички останали. Може би и отчасти да това се съгласи да остане.

Тай се бе загледал в черния екран. Минута след като Селестия излезе, той изгаси телевизора. Беше прекалено замислен, за глупавите човешки предавания. Тъкмо когато всичко се подреди, Селестия откачи отново. Дали това беше страничен ефект от превръщането в Мефисто или просто тя си беше такава? Щеше да има много време да я опознае. Хилядолетие, може би две. Веднъж щом победят Ерикс, щяха да си живеят спокойно. Но нямаше да е лесно. Борят се от векове с него и едно момиче няма да промени много нещата. Всичко това беше ново за Тай. Да той се беше виждал с момичета, но само по една нощ. Просто за удоволствие. А и никое обикновено момиче, не може да остане спокойно с него. Хората се плашат.

-Не те харесвам замислен. – Чу познатия глас на сестра си и разтърси глава. – Каква е причината?

-Селестия. – Той въздъхна.

-Какво оплеска сега?

-Аз съм начинаещ в това Амара. Дай ми оръжие и безсмъртен и всичко е наред, но става ли въпрос за момичета ме няма никакъв.

-Нормално. Ако сега срещна сродната си душа и аз ще съм на твоето положение. С изключение, че сега Селестия е тук и та може би ще ми помогне.

-Да, но на мен не може. Имам чувството, че всичко, което правя е грешно.

-Какво стана?

-Говорехме си и изведнъж тя се сети за нещата, които заличих от паметта ѝ. И след това излезе.

-Нормално. На никой няма да му е приятно да разбере, че му липсват спомени. – Тя сви рамене. – Дай ѝ малко време. Още е нова тук и свиква.

-И колко време ще е това? – Попита отчаян.

-Не знам. Седмица, месец, година, може и да е век. Няма значение колко, ти трябва да я чакаш и да се бориш за нея.

-Оу, ще го направя. Може да не знам как да обича, но знам как да пазя своето. – Той се усмихна и отново втренчи погледа си в черния екран.

--------------

Съжалявам, малко е по-къса от обикновено, но съм малко болна. Исках да ви благодаря. Историята има над хиляда прочитания. Въобще не мислех, че ще се чете от някого. Обикновено пиша само фенфикшъни, а ако започна нещо друго не го довършвам. Също така исках да кажа, че скоро ще свърши тази книга, но ще започна нова. Може да се нарече втора част. Историята на Селестия и Тай ще приключи, но ще проследи историята на друг от братята.