The New Hunter

Глава двадесет и трета

-Ето какво предлагам, –изправи се Амара. – аз и момичетата ще се скрием из цялата къща, докато момчетата без Тай, ще са около къщата и ще пазят периметъра. Деймън няма да се отдалечава от Селестия.

-А полицейски ескорт? Няма да е излишен. – засмя се Селестия.

-Това не е шега работа Сел, той е опасен. – обясни ѝ Тай.

-Доре, добре, съжалявам. – тя сведе глава.

-Пропускате една важна част. – каза Кий. – Той знае къде сме. Няма как да заглушим сигнала. Няма да направи нещо, защото ще знае, че сме при нея.

-Трябва ни вътрешен човек, който да ни сигнализила, че е там. – Въздъхна Мая.

-Може да въздействаме на братовчед ѝ. Той може да ни каже.

-И все пак е рисковано. Плюс това, той ще узае, че тя се е превърнала и тогава нещата ще излязат от контрол. – Тай не беше съгласен с плана да използват момичето му за примамка.

-Какво друго ни остава Тай? Това е единственият ни план! – Извика Кий.

-Няма да позоля да рискуваме живота ѝ, за да хванем полуделите ни роднини! Как щеше да се почувстваш ако това беше твоето Ро? – извика Тай и изчезна от стаята.

-Аз ще поговоря с него. – Изправи се Селестия.

Останалите ѝ кимнаха мълчаливо.

Въпреки, че бе нова в това със способностите, успя да рзебере къде е Тай и бързо се запъти на там.

Пътят не беше дълъг, но на нея ѝ се стори като километър. Може би два. Докато вървеше си мислеше какво да му каже, за да не го разтрои повече. Не мислеше, че е възможно тя да се страхува от него, но начинът, по който то изкрещя я накара да трепне.

-Успя да ме проследиш? Това е напредък. – Той се зясмя сухо. – Те ли те изпратиха?

-Всъщност не. Сама поех инициативата. – Проговори тя, докато сядаше на студения камък до него. Гледката пред тях бе прекласна. Виждаше се повечето от планината, заедно с къщите и имението, цветарника и салона им. От горе изглеждаше като едно малко кралство. Имението бе замъкът, салонът – уражейната, а цветарникът бе бутаническата градина. Къщичките бяха къщите на поданиците. Всичко това, покрито със сняг изглеждаше неземно.

-Знаеш ли, – той въздъхна- от както се помня не съм се страхувал от нищо. Нито от тъмното, нито от сенките на Ерикс, нито от чудовищата, които ми се е налагало да срещам. Не съм се страхувал нито за мен, нито за братята или сестрите ми. Чувствах се непобедим. Нищо не мчожеше да ме слуми.

-Какво се промени? – попита объркана Селестия.

-Ти. Ти се появи и аз започнах да изпитвам страх. Страх за теб. Да не ти се случи нещо. Да не пострадаш. Да не те загубя. Появи се Страх от това, че ме е страх от нещо. Буквално се побърквам в момента.

Селестия се зясма леко.

-Кое му е смешното? – Сви вежди Тай.

-Забавното е, че при мен е точно обратното. От както съм се родила се страхувм да не се случи нещо. Да не загубя някого. По ирония на съдбата точно това се случи. След това започнах да се страхувам дори повече. Тогава ти връхлетя под леголто ми. – двамат се засмяха. – Първоланачлно ме беше страх от теб. Та аз видях как убиваш човек.

-Всъщност не го убих, а и не беше човек.

Селестия завъртя очи.

-Това няма значение. След като се запознах с теб, страхът започна да изчезва. Вече не ме е страх от нищо, защото знам, че ти ще си до мен. Че ти можеш да ме защитиш. Че няма да позволиш нищо да ми се случи.

-Ами ако не успея? – попита той несигурно.

-Вярвам в теб. – тя се усмихна, повдигнайки лицето му към нейното – Знам, че ще го направиш. Не ме е страх, теб също не трябва да те е.

Той се подсмихна мислейки си за думите ѝ. Не можеше да повярва, че се страхува и, че едно момиче успя да му вдехне кураж. Дали все пак не се променяше и той? Дали беше въможно? Спомни си за думите, които майка му, ме бе казала преди мног векове, още преди да умре - „Някой ден ще дойде момента, в който ще спреш да мислиш само за себе си. Ще се появят страха и болката. Това, че си син на Ада не те прави напълно неуязвим. Някой ден, ще се появи нещото, което ще преобърне представите и живота ти." Възможно ли бе, това нещо да е Селестия? Дали тя бе тази, която ще преоъбрне живота му?

-За какво си мислиш? – попитя тя гледайки го в очите.

-Мисля, че е време да се върнем при останалите и да довърим плана. Време е да пипнем този негодник и да заживеем спокойно и щастливо.

-Няма да е лесно. – тя каза.

-За това си имаме теб. – той се усмихна.

-Значи си съгласен да съм примамката?

-Не разбира се. Но трябва да се изправя срещу страховете си. Ако това значи, да ти позволя да се жертваш така да бъде.

-Няма да се жертвам. Ти ще ме спасиш. – тя се усмихна.

Тай извъртя очи и я прегърна, прехвърляйки я в конферентата зала.

-Е? – Попита Феникс.

-Ще го направим. – Тай се усмхина поглеждайки към момичето в ръцете му.