The New Hunter

Глава осемнадесета.

-Ти наистина си се влюбила в брат ми. – Дрезгав глас се засмя. – Смятах те за умно момиче.

-Какво ще я правим? – Попита момичето от дясната му страна.

-Може да я убием. – Той сви рамене. – На нас не ни трябва, а и така брат ми ще страда.

-Колко си зъл. – Момичето се усмихма и го целуна. – За това те харесвам.

-Ъгх, ще престанете ли? – Друг жески глас се чу от вратата.- Това е толкова дразнещо. Няма да я убиваме. Чрез нея ще стигнем до 12 идиота.

Селестия се уплаши. Не знаеше какво се случва. Беше тъмно. Много тъмно и виждаше само силуети, които я приближаваха бавно и злокобно. Бяха на път да я упоят.

Селестия се събуди цялата в студена пот. Какво беше сънувала току-що?

-Сел, добре ли си? –Попита момчето и застана до нея. – Какво стана?

-Нищо, добре съм. Просто лош сън. – Тя въздъхна и се облегна назад.

-Какво сънува?
-Нищо важно. – Каза тя.Предпочете да си племъчи. Не беше сигурна какво е това и не искаше да го тревожи.

Той кимна и ѝ се усмихна.

-Колко е часа? – Попита тя.

-Около 8.

-Защо си станал толкова рано?

-Тренирах – Той сви рамене и седна до нея на леглото. – Което и ти трябва да правиш.

-Нее... – Тя поклати глава. – Тук ми е добре. – Усмихна се.

-Тогава ще говоря с Амара. Тя е по-строга от мен, но ти си го поиска. – Той отоново сви рамене и се изправи запътвайки се към вратата.

-Добре, печелиш.

Селестия се изправи и погледан към прозореца. Отново валеше сняг. Беше 23 декември и Селестия беше страшно развълнувана за Коледа. Дори не знаеше защо. Чувстваше, че ще е специално.

-Хайде да слизаме. Останалите искат да говорят нещо с теб.

Селестия кимна и се отправи към банята, за да преоблече пижамата си.

След известно време, двамата вече бяха в голямата дневна и Селестия оглеждаше възможностите къде да постави елхата.

-А, ето ви и вас. – Чу се глас зад тях.

-Трбява да ви кажем нещо важно – Кий се приближи към Селестия.

-Знаем какво прави Ерикс. – Каза Касталия.

-Моля? – Попита объркано Тай.

-Бяхме на разузване близо до Лион, Франция и го видяхме. Следователно го проследихме. Планува да те отвлече Селестия. – Амара я погледна загрижено.

И сега ѝ с изясни. Ето защо беше този сън. Те са ровили в главата ѝ. Те са я предупредили. А може би те искат тя да знае, за да могат да хванат освен нея и останалите. Може би това беше планът. Да унищожат всички.

-Няма да го позволим. – Каза Мая и я прегърна. – Не можем да оставим момичето на Тай на тях. – Тя се обърна към останалите. – Как ще ги спрем?

-Не... – Каза тихо Селестия. – Щом искат мен ще ме получат. – Тя сви рамене.

-Изключено. – Подскочи Тай. – Няма да те оставим на тях.

-Изслушай ме. – Тя го погледна гневно.

-Предвиждам съвместният им живот. – Засмя се Феникс и седна на дивана ядейки каналени бисквити.

-Феникс, мисля, че трябва а ги оставин на саме. – Прошепна му Зита.

-Но аз исках да гледам. – Измрънка той.

Момичето го хвана за ухото и двамата изчезнаха. Постепенно в стаята останаха само Тай и Селестия.

-Сънят ми... Беше необичаен. Както когато сънувах теб. – Тя проговори. – Нямирах се в някаво тъмно и влажно помещение. Имаше момиче и момче пред мен. Мисля, че бяха двойка, защото се целуваха. После се появи още едно момиче. Спореха какво да ме правят. Момчето искаше да му убият, но едно от момичетата н му позволи. Каза, че първо ще унищожи вас и тогава мен. 

Тай стоеше и гледаше замислено в една точка.

-Това копеле си е играло с ума ти. Ще го убия. – Той тръгна към вратата, но Селестия го спря.

-Моля те. Ще измислим нещо. Искаше да ме обучаваш? Е сега е момента. Те не са единствените с план. – Тя се усмихна.

-Не може. Трансформацията ти не е готова. Не можеш да се изправиш срещу тях сама.

-Нека я довършим тогава. – Каза тя и се надигна, целувайки го.

-Смяташ ли го за добра идея? – Попита той тихо, в секундата, в която си поемаше въздух.

Селелестия се замисли за миг. Дали беше сигурна? Определено не. Но ѝ харесваше това да е толкова близко до него. Той я променяше. И не само буквално.

-Искаш да размисля ли? – Попита тя и повдигна игриво веждата си.

Той поклати глава и отново я целуна като ги прехвърли в стаята му. Постави я внимателно на леглото и я погледна в очите.

-Прибързваме. Трябва първо да завършиш преобразяването.

-Точно това правя. – Казя тя като го целуна за пореден път.