The New Hunter

Глава двадесет и четвърта

-Хей бабо, отдавна не сме си говорили. Исках да видя как си. Също така трябва да ти кажа нещо важно. Моля те когато чуеш това ми се обади. – Каза Селестия на телефонния секретар на баба си. Пето поредно съобщени в последните 6 часа. Обикновено баба ѝ веднага вдига телефона.

-Пак ли не вдига? – попита Тай, влизайки в стаята.

-Да. – въздъхна момичето – Започвам да се притеснявам.

-Недей. Няма защо да се тревожиш. Ако искаш може да изпратя някого или може ние да отидем и да я проверим.

-И как ще ѝ обясня, че съм там? Имам мистично гедже, което може да ме пренася навсякъде по света. А да и аз също се превръщам в таква.

-Гаджета ли сме? – Тай повдигна игриво вежда.

Селетия извъртя очи.

-Не говорим за това.

-Тогава за какво? – той се приближи до нея.

Селестия извъртя очи и се отдръпна от момчето. Не можеше да мисли за нищо друго освен баба си. Не се беше чувала с нея от само няколко дни, но и се стори по-дълго времето. Времето в къщата сякаш течеше различно от нормалното. Сякаш бяха изминали години, а всъщност бяха само няколко дни.

Тя се приближи до големия, украсен с красиви урнаменти, прозорец и се загледа в дърветата. Дали този живот беше за нея? – питаше се този въпрос всеки ден от както дойде в тази къща, но отговор не намираше. Можеше да се върне към нормалното и да загърби всичко, но на каква цена? Щеше да забрави Тай и момчетата. Както и момичетата. Щеше да забрави за всички и всичко. Щеше да продължи да бъде странното момиче, с което никой не иска да разговаря.

-Ти не си странна! – Тай почти извика зад нея.

-Значи сега четеш и мисли? – попита тя объркано.

-Не, просто си мислеше на глас. Но ако искаш мога да прочета и мислите ти.

Той я погледна втренчено, имитирайки, че долавя някакви мозъчни вълни.

-В момента си мислиш..., че не мога да ти прочета мислите.

Селестия извъртя очи като се изкикоти леко, докато мочето ѝ се усмихваше чаровно. Някакси двамата се сбилижиха. Може би не като двойка, каквато трябва да бъдат рано или късно, но като приятели. Дори може да каже, че са най-добри приятели. И това беше от части нормално. „Да ако е нормално да имаш чувства към най-добрия си приятел" Вътрешен глас я подсети. И беше прав.