Texting With My Stalker[Yoonmin]

3

*След 10 минути*

-Айшш този ненормалник ме побърква!Защо вече не ми е написал нищо?!

Джимин извика и стана от пейката закрачвайки нервно напред-назад.

-Имай търпение,Чим!Ще видим какъв е въпросът му.

Unknown:Какъв е той за теб,Парк Джимин?

Джимин взе веднага телефонът си щом чу звукът и го отключи,гледайки съобщението.Щом го прочете повдигна една вежда и отговори бързо.

JiminieBabo: Техьонг ли?И сега ли ме наблюдаваш?!

Unknown: Винаги го правя,Чим.

Unknown: Така те нарече,нали?

Unknown: Почва да ме дразни как седи и те гледа.

Unknown: Става ми интересно как би ми се молил да не умира...

Джимин изтръпна при тези думи,значи наистина бе някакъв ненормалник този човек.
Погледна към Техьонг с притеснение и побърза да отговори на човекът,който го следи.

JiminieBabo: Не прави нищо на Тае!Той ми е само приятел...

JiminieBabo: И ти можеш да си ми...

JiminieBabo: Само спри да се криеш.

Юнги седеше в двора и наблюдаваше Джимин.Изглеждаше прекалено небрежно,никой не можеше да разбере,че той всъщност е убиец.
Причината този град да не спи спокойно бе той.

-Приятел,а?

Юнги препрочете отново съобщението на Джимин,остави го на Сийн и си тръгна от двора на училището.

"Някой ден,Парк Джимин.Някой ден ще те видя в цялата ти прелест.До тогава се мъчи."

JiminieBabo: Хей,още ми дължиш факт!

JiminieBabo: Хей,тук ли си !

Unknown is offline

-Ааах този човек!-Момчето извика и влезе в сградата за следващата си лекция.