Texting With My Stalker[Yoonmin]

64.1 Край

Ако някой някога бе казал на Джимин, че ще прекара толкова години в страстна и истинска любов, той нямаше да повярва.
Вярно, никой не знаеше колко сълзи и преглътнати убийства бяха прощавани от Джимин.

Ким Сокджин отдавна бе забравен. Гузността успешно съсипвайки живота му.

Юнги успя да се пребори, но никога не си прости за това, което стори на Чим.

Той все се обвиняваше и се самосъжаляваше, че бе съсипал живота на Чим с всички тези терапии, на които водеше Юнги, но хич не бе така.

Джимин искренно обичаше Юнги и затова даде всичко от себе си, за да го върне към истинският живот.

Дори да бе удрян, дори да бе обиждан, нараняван, той го обичаше.
Дори и да проливаше кръв.

Всички разходки, осиновяването на малко коте също.
Така де, Джимин толкова обичаше котки, че Юнги не можа да му откаже.
Дори да ненавиждаше тази малка топка сиви косми, се бе привързал към нея.
Дори да крадеше вниманието на неговият Джимин!

Джимин наистина бе щастлив.Простил бе отдавна на Сокджин, на Техьонг и Чонгкук, но никога на себе си, че бе толкова сляп.

Не, не бе нещастен с Юнги.Всичко си струваше.

Пък и терапевтът му заръча да спазва всичките си вътрешни, Юнгови истинкти.
Юнги трябваше да си бъде Юнги.
А с Джимин това бе успешно.
Той го нямаше.

Чим седеше на полянката в близкият парк, докато гледаше Юнги как се занимава със сладката му племенница.
Двамата се гонеха и се смееха, а по-малкият седеше и си спомни всичко.

"Unknown:Не пий тези напитки,Джимин.Вредни са за теб. "

Само при мисълта за това, усмивката се появи на лицето му.
Наистина си бе сплашен всяка вечер от тези съобщения.
То кой и не би, Юнги си бе плашеща личност по това време.

Не след дълго се сети и за първата им среща.Наистина бе пленен от красотата му.

Бузките му поруменяха от спомените за първата им нощ, а ръцете му се стиснаха в юмруци, спомняйки си за Джин.

Всичко не бе останало незабелязано от Юнги, който побърза да скъса няколко цветчета и да го замери с тях.
Детинско, а детинският Юнги бе любим на Чим.

-Юнги, стига си ме замерял с цветя!-Засмя се по-малкият, премахвайки белите цветчета от косата си.Погледна Юнги и се усмихна.

Наистина го обичаше.Всичко в него.

-Защо?Толкова ми е забавно и хубаво.-Засмя се по-големият придърпвайки Джимин върху себе си, целувайки устните му набързо.

Малката Мин А седеше, гледайки батко си и смеейки им се.Пръстчето в устата, голямото плюшено меченце в ръчичките и.

Полегна на полянката, засмивайки се и погалвайки бузата на любимият си.

Любов, сладка любов.

-Прости ли ми?

Чим се вгледа в очите на Юнги, пускайки няколко сълзи, спомняйки си всичко отново.

-Простих ти, убиецо мой.

-Край -

----------------------------

Нямате си и на представа колко МНОГО ще ми липсва вашата любов и подкрепа, просто не знаех как да завърша това нещо.
Всичко тук бе писано за развлечение, реших просто да се стегна и да ви дам стойностен проект, но нищо не се получи.
Не съм давала толкова всичко от себе си както за Изкушение, но то вече е свалено от публикация.
Както и да е, обичкам ви, много ще ми липсвате, пък туко виж съм пуснала някакъв нов Юнмин.

СПОКОЙНО, ТОЗИ ПЪТ НОРМАЛЕН ЮНМИН.

Бубу много ви обича <3