Texting With My Stalker[Yoonmin]

29

Юнги превързваше бавно бедрата на Джимин,докато Парк тихо плачеше.

Острата,щипеща болка от спирта,караше Чим да плаче.
Юнги не почувства гузност.

Той обичаше да причинява болка,обичаше тази кръв.

-Юнги...-Джимин проплака вече,щом краката му бяха обвити в белият бинт.-Тръгвай си...

Мин се изправи и прибра аптечката в шкафа,като бавно закрачи към Джимин.

-Няма да си тръгна.Не можеш да ме гониш.

Чим се сви,прегърна една декоративна възглавница и заплака тихо.

Юнги погали засъхналата кръв по пръстите си,след което отиде до банята,за да се измие.

Джимин се страхуваше.
Юнги без никакъв срам го беше наранил,а той не можеше да се откаже от него.

Някак си доста бързо се случи това.
Джимин бързо се влюби в Юнги.
Или по-точно Юнги го заинтригува с тази своя тъмна страна.

Докато чуваше водата от мивката да тече,той се изправи и седна.
Загледа се в окървавения,златен нож.

Загледа се в засъхналата кръв по него,загледа се в собвстената си кръв.

Спусна малката си ръчичка надолу,хващайки ножа за дръжката,усещайки колко тежък е всъщност.

-Джимин,какво правиш?

~~~~~~~~~~~~~~
Awe eiii hehehehehe izvestnite tuka pochnaha da se praqt na interesni:)))))))