Texting With My Stalker[Yoonmin]

64.2 Край

Юнги галеше студеното тяло на Джимин.
Той го бе убил.

Уби го със собствените си действия през годините.
Своите обиди, своите жажди.

Юнги никога не бе способен да обича, а Чим се бе заблудил толкова много.

Вярваше му и му прощаваше всяко едно убийство, но ето че дойде и неговият ред.

Скараха се.
Скараха се, защото Джимин искаше семейство.
Защото Джимин искаше Юнги да е нормален и да се подложи на терапия.

Удари го.
Мамка му, удари го безмилостно и все така безмилостно заби ножа в тялото му.

Юнги си спомни всяко едно пробождане, усещайки болката чак сега.
Вършейки действията под неговата дума, той бе доволен, но сега...

Сега Джимин му липсваше.

Мамка му, липсваше му.

Мин Юнги пусна няколко сълзи да се стичат, прегърна студеното тяло на Джимин и заби ножа в себе си.

---------------
Хей, така бе планувано да свърши и затова го направих с два края.

Просто някак си тъжният край ми харесва повече и е по реалистичен.

Другата седмица пускам нов юнмин, обич :*