Texting With My Stalker[Yoonmin]

40

Джимин влезе в дома на Юнги рязко и бързо.
Затича се из първият етаж, навлизайки в кухнята.

Щом видя, че Юнги не е там, задъхан той отиде в хола.

Джимин бързо се прокле, че бе закъснял толкова много.

Русокосото момче усети горещите и горчиви сълзи да се стичат от очите му, падайки свободно по бузите му-бързо губейки се в килима.

Любимият му лежеше с прерязана китка, затворени очи и дишаше тежко.

-Юнги...!-Джимин извика набързо, усещайки как успешно привлече вниманието на Мин.

Бързо отиде до дивана и почна да плаче гласно, докато опитваше да скъса част от тениската си.

Джимин дърпаше бясно и бързо крайчеца на тениската си, докато седеше на колена пред кървящата китка на Юнги.

Мин едва асимилираше какво се случва около него.Започваше да вижда размазано, задиша по-рядко...

Той се предаваше.Смяташе, че халюцинира за Джимин, че всъщност Чим не е при него.

Парк успешно скъса бялата тениска, взимайки скъсаната лента в ръцете си.

Бързо я уви около ръката му, притискащ силно, докато плачеше на гърдите на Юнги.

-Моля те...Дръж се!Дръж се....-Молеше се Парк, докато Джин наблюдаваше от вратата.