Texting With My Stalker[Yoonmin]

30

Джимин се изправи бързо,като погледна уплашено Юнги.

Държеше ножа в ръцете си,като трепереше бавно.
Юнги го беше наранил.
Накара го да плаче и да се страхува.

-Джимини...-Юнги пристъпи бавно към Чим.

Мин усещаше колко страхлив бе той и колко неспособен е да нарани точно Юнги.

-Стой там...!-Извика бавно Джимин,като хвана здраво ножа с две ръце.-Ще те нараня!

Мин не можа да се сдържи от това,да не се засмее шумно.Смехът му огласи цялата къща,като накара Джимин да се изплаши още повече.

Убиецът закрачи спокойно и уверено към Джимин,като остави момчето да се плаши повече.
Джимин бе с ококорени очи,сърцето му препускаше като лудо,щом Юнги бавно хвана ръцете му.

-Хвани го така.-Мин разтвори пръстите на Чими,като извади дръжката на ножа.Хвана го за острата страна,като го заби в дланта си.Джимин задиша учестено,виждайки колко бързо успя ножа да нарани любимият му.-Прави се така.-Намести дръжката с орнаментите правилно в ръцете му,като пусна острата част и погледна Джимин.

Той беше безмълвен.Не знаеше какво се случва,не знаеше защо Юнги направи това.

-Нарани ме,хайде.-Доближи острието до гърдите си,гледайки Джимин.-Не можеш да го направиш.Знаеш ли защо?-Цветарят бързо измъкна ножа от ръцете на Джимин.

Обърна го с един захват,като хвана ръцете му зад гърба.Надвеси го надолу,карайки момчето да изскимти от болка.

-Защото ме обичаш,Парк Джимин.Прекалено си слаб,за да се изправиш срещу мен.-Юнги го пусна,като се загледа в кървавите следи,които беше оставил по тялото на Джимин.
Погледна ръката си и въздъхнa.-Отиди и се преоблечи.

--------------------------------
Кво се случва хдд