Texting With My Stalker[Yoonmin]

17

-Точно две думи ще ти кажа.-Изсъска убиецът,притискайки с ръка устата на Джънкук.

Убиецът успя да придърпа по-малкото момче в уличката до домът на Джимин.

От очите на Куки се стичаха горещи сълзи,сърцето му препускаше като лудо.

Беше наистина уплашен.
Юнги не се сдържа.
Гледайки как Техьонг и Джънкук отиваха при любимият му го беше ядосал много.

-Искам да държиш приятелят си далеч от Джимин.-Юнги премахна ръката си от устните на Джънкук,хващайки челюстта му силно.
Пръстите му се забиха в хубавата кожа на Джън,карайки момчето да изстене жално и болезнено.

-Н-Но аз...Не!Моля те!-Заплака Куки,карайки Юнги да забие поредният си удар в корема на Джънкук.
Момчето се приви от болка.

-Не съм ти казал,да избягваш погледа ми.-Преплете пръсти в косата му,дърпайки главата му нагоре,докато момчето падаше на колената си.

-Нищожество.Нито дума на Джимин.Иначе...-Изсъска Юнги,вадейки ножа от якето си,премахвайки с една ръка калъфа.

Златният нож бе опрян в гърлото на Джънкук,готов да го нарани.

Опааа изненада:*