Texting With My Stalker[Yoonmin]

14

-Може ли да не си тръгваш?-Юнги въздъхна гледайки Джимин влюбено и жадно.

Жаден бе,вярно е.

Непознатият убиец бе жаден да го види в кръв,купища рани.
Жадуваше да го запознае със своето изкуство.Жадуваше да му покаже на какво бе способен,какво можеше да му причини и колко би му харесало.
Боже,на тази част от Юнги толкова му харесваше да си фантазира.

Джимин,завързан за леглото с леки разрези по бедрата,молещ се за милост и внимание от"господаря си".

Сега,че си имаше сексуални фетиши-имаше си.

Леглото в стаята му чакаше Джимин да легне на него,а студените вериги-да бъдат увити около тялото му.

Самият Мин искаше просто да го целува и дарява с милувки.Да му покаже какъв човек и колко е способен да го обича.

-И аз не искам да си тръгвам.Очаквах да ме убиеш или да продължиш да ме плашиш,но си изкарах толкова добре.-Усмихна се малчото и плахо погали бузата на убиеца.

Да,той успешно бе разбрал,че Мин е луд по него.

Но защо...
Защо?Защо той искаше така много да му помогне?
Да го спаси от човекът,който го държеше.

Така поне си мислеше той-Юнги е в плен.

Тва толкова тъпо става ;-;