Texting With My Stalker[Yoonmin]

25

-Джимин,отвори ми...-Изшептя Юнги на себе си,натискайки звънеца на вратата му.

Парк лежеше на дивана в хола си,тъпчейки се с пуканки,докато гледаше някакво предаване за котките.

Мина около час,след като се скара с Юнги и му беше гадно.Не ходеше в университета от няколко дни,понеже не се наспиваше.С Куки бяха прекратили донякъде взаимоотношенията си,понеже той се чувстваше виновен.

Джънкук беше излъгал,че е пострадал на почивката,но Чим знаеше истината.

Юнги можеше да го привлича,но приятелите му бяха по-важни,а и от няколко дни той се замисляше дали още обича Тае.
Така де,той трябваше да забрави насилствено Техьонг,понеже Куки стана главният му фактор,а Чим беше само един приятел.

Той не го и винеше.Беше щастлив...Щом той е,а той определено си бе с Куки.

Джимин се изправи от мястото си и изтупа тениската си,оставяйки няколко пуканки да паднат на пухеният,сив килим.

Бавно закрачи към входната врата,оправяйки си косата.Бързо натисна дръжката,без да гледа през шпионката,кой е пред вратата му.

Груба грешка.
Погледът му се срещна с този на Юнги,карайки Джимин да ококори очите си,а кожата му да настръхне.

-Ю-Юнги?!-Извика почти момчето.
От страх Джимин понече да затръшне вратата пред лицето на Юнги,но бързо бе спрян от цветаря.

Юнги нахлу в дома му,затръшвайки успешно вратата,недопускайки Джимин да се отърве от него.

-В момента опитвам да се боря..-Изшептя убиецът,пускайки ножа си.Шапката му падна,показвайки на показ русата му коса.-Да не те нараня...Но не ми се получава,Джимин...

Парк се изплаши за живота си още повече,но не можеше да се отдръпне.Мин хвана двете му ръце,щом падна на колене и позволи да заридае.

-Накарай го да спре...!


------------------
Ко беше тва ее ;)