Texting With My Stalker[Yoonmin]

55

Джимин седеше пред добре познатата му врата.
Онази, все така бяла входна врата.

С много смесени чувства, Чим почука на нея.

Седеше от около половин час пред нея, гръмотевиците и светкавиците вече не го плашеха.
Той искаше просто да знае любимият му защо се държи така.

Искаше да знае дали все пак още имат нещо общо.

Вратата бе отворена, а Джимин бе издърпан навътре в къщата.

Юнги бе изплашен.
Чим бе мокър до кости, тялото му трепереше, устните му бяха посинели, а от черните му кичури коса се стичаха капки вода.

Какво бе сторил на Джимин?

-Джимин, аз...!-Извика набързо Юнги, но заа жалост бе бързо прекъснат от Чим.
Мини повдигна главата си, премахна мокрото си кожено яке и с насълзени очи го захвърли на пода.

Принципно Парк бе кротък, тих, много рядко си казваше кога го боли и кога не.
Беше отговорен човек.
Можеше да му се разчита за всичко, точно затова бе и добър приятел.

Във връзките нямаше много опит.Обичаше, но не толкова силно, колкото сега.

Той самият се чудеше на себе си.

Как се бе влюбил в грешният точно за един простичък месец?

Определено следваше жесток скандал.

Юнги преглътна и прокара ръка през косата си.

Той самият просто бе толкова затрупан с работа, че не можеше да обърне внимание на мъничето си, както му се искаше.

Сватба, кръщенета, университет.
Трябваше да се справи с това.Бе забравил бизнеса си доста, заради Чим.

Искаше да го върне към живот.

-Не ми обяснявай нищо...Просто недей.-Въздъхна Чим, след като се обърна, готов да си тръгне.

Тогава погледът му съзря нещо, което спря дъхът му.

-Ю-Юнги...Защо имаш кръв по ножа?

~~~~~~~~~~~~~~
Той се върна :)