Texting With My Stalker[Yoonmin]

51

Историята на Намждун.

Ким Намджун бе прекалено влюбен в Ким Сокджин.

Той бе млад мъж, ученолюбив, красив, възпитан...богат.

Умираше, изгаряше и мечтаеше Сокджин да е неговата половинка.
Все пак, кой не би?
Джин толкова много се влечеше от Намджун, толкова много го закачаше.

Просеше си вниманието от Намджун без капка скромност.

Джин отиваше към уговорената среща на двамата Ким.

Мин трепереше, държеше ножа в ръцете си и трепереше.
Нямаше сила да нарани никого, не искаше и да го прави, но бе принуден.
Хосок държеше ръката на приятелят си и го водеше към уговореното място на групичката, която щеше да принуди Юнги да се оттърве от Намджун.

-Юнги, помни да го наръгаш само един път, за да се спаси.-Помоли го Хоби.
Изглеждаше притеснен, изглеждаше тъжен и унил.

Очевидно и него го бяха принудили. Едва ли Хосок щеше да иска смъртта на Намджун, който правеше Сокджин прекалено щастлив.

Мин преглътна и кимна, като видя групичката на Сокджин в ъгъла на улицата.Погали ръката на Чонг, който трябваше да тръгне по-рано на уговорената среща с Намджун, за да го довлече в улицата.

Младият ученик отиде при останалите си "хьонгове" и пое ножа, който му бяха подготвили.
Често го манипулиряха с миналото му.

Няколко часа седяха и чакаха Намджун.
Двамата Ким бяха прекарали неочаквано  хубава вечер.

Само защото беше по-богат от другите, а приятелите на Джин имаха нужда от пари, Намджун щеше да загуби живота си.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Юнги забиваше ножа в Намджун, без да мисли за нищо.
Хората около него му крещяха да продължава, докато не изтече цялата кръв на Намжун.

Толкова манипулиран, така изоставен, така принуждаван.
 

"Отмъсти за това, което си загубил, Юнги.Отмъсти за родителите си.Отмъсти за Джин."  

Така и направи.

Тези хора, които тормозиха Юнги с години,отвориха тази страна в него.

Задача на Джимин бе сега да го спаси.

--------------------------------------------------------------
Вижте сега, не ме мразете, че не е написана както трябва.

Няма смисъл изобщо цялата тази история, така че я СПИРАМ.
Финал няма да има, повече глави няма да има...
Просто имам и матури, не мога да си събера мислите относно това, което искам да напиша и...ето го резултата.
:') Адски много ще ми липсва вашата подкрепа и любов, но повечете смятат това за ТОЛКОВА СМАХНАТО.*Плюс, че аз съм си неуверена за всичко.*
*КОЙ В 21 ВЕК ПИШЕ ТАКИВА НЕЩА * 

-Простете,че съм оригинална и не пиша класики, като викук. :') -

Това беше хора, обичам ви.