Хейли е била толкова щастлива, че никога не си е представял, че може да й се случи нещо подобно. Тя е на 16, когато майка й умира в катастрофа. Най-близкият й човек вече го няма. Тя е съсипана. Перфектното семейство продължава да се руши, когато ба...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Всеки ден минаваше по абсолютно еднакъв начин. Събуждам се до Зак. Излизаме. Той пребива някого, дават му пари. Отива да купи нови неща за Бейсик параноик, кара ме да го изчакам в колата около час-два, докато най-вероятно чука някоя и после отново се връща при мен. Следобеда ме оставя да кисна сама в апартамента и ме заключва. Явно мисли, че ще избягам. Още ми няма пълно доверие. Но защо ми е да бягам? Няма смисъл. Няма къде да отида.
- Ти си добро момиче. - каза ми Зак, преди отново да ме заключи в апартамента и да хукне нанякъде. - Харесва ми.
- Какво имаш предвид? - не го разбирам.
- В началото не се разбирахме много. Постоянно ме ядосваше и ми лазеше по нервите. Карах ти се по няколко пъти на ден. Но вече се разбираме по-добре. - да, естествено, че ще се разбираме добре, щом правя каквото ми кажеш като послушно паленце.
Усмихнах му се, но той усети, че е фалшиво. Намръщи се и се приближи към леглото, на което аз бях легнала и си четях книгата, която той ми купи след като го помолих вчера.. Той беше току що облечен и готов да излиза, но изведнъж промени плановете си. "Отново ли?" - помислих си, щом познах какво казваше тази негова физиономия.
"Отново искам да ми се подчиниш. Тук и сега. Веднага. И ти ще го направиш. Нямаш избор. Нямаш право на мнение".
Защо, защо, защо, защо? Как винаги успявах да направя нещо грешно и отново да ми се налага да търпя всичко това. Той съблече блузата си, наведе се към мен и с докосванията си ме накара аз да се приближа към него, все още на леглото. Вече знаех какво иска от мен. Защото ако не знаех, щеше да има тежки физически последици върху мен. Той стоеше изправен пред мен, а аз на колене върху леглото. И пак се започна. Поредният безчувствен секс. Харесваше ми. Защото харесвах Зак. Колкото по-гадно се държеше с мен, толкова повече ми харесваше това. Грубостта му беше секси. Десетки пъти си мислех да говоря с него за всичко това, но едва ли щях да му влея мозък в главата. След сигурно десет-петнадесет минути, той свърши и спря да прави каквото и да е с мен. Остави ме да лежа безпомощна на леглото. Нямах сили дори да събера отново краката си.
