Хейли е била толкова щастлива, че никога не си е представял, че може да й се случи нещо подобно. Тя е на 16, когато майка й умира в катастрофа. Най-близкият й човек вече го няма. Тя е съсипана. Перфектното семейство продължава да се руши, когато ба...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Сутринта се събудих до Хейли, която беше чисто гола. През нощта станах, защото ми липсваше нещо ценно. Тогава изобщо не мислех за Хейли. Мислех само за кокаина. Исках да опитам да издържа без него поне няколко часа през деня, когато с Хейли бяхме навън, а после дойдохме в хотела, но не бях сигурен, че ще издържа, за това си взех съвсем малко. Знам, че Хейли нямаше да се зарадва, но нямаше и да й казвам. Наистина искам да ги откажа. Но не е толкова лесно, колкото тя си мисли. Според нея всеки може да се откаже от всичко, стига дя има силна воля, но при наркотиците положението е друго. Сега гледах голото й тяло, полу-завито с тънък чаршаф и си мислех колко много ще сгафя, ако продължа с глупостите си. Не исках да я събуждам, за това почнах да разглеждам в интернет някакви сбирки на наркомани, които искат да се откажат от това. Подобно на тия глупости с анонимните алкохолици. Преди половин година щях да се закълна, че никога не бих отишъл на такова нещо, но ето ме сега - влюбен до уши. Видях няколко такива обяви и както допреди няма иминута бях толкова нахъсан да направя това нещо заради Хейли и заради нас, така в един момент желанието ми изчезна. Не можех да си представя живота без наркотиците. Беше ме страх, че ако в даден момент ги спра, ще се върна отново на тях, защото просто няма да мога без тях. Познавам толкова много наркомани и повечето осъзнават сериозността на проблема си с наркотиците, дори и да не мислят за това всеки ден. И в даден етап от живота си, някои имат огромно желание да спрат тези неща. Една част от тях прави опит, но една стотна от тях успяват наистина. И успяват по възможно най-трудния начин. Пулсът ми се ускори, когато си помислих, че дори мога да умра от това. Хейли се разбуди и не трябваше да разбира какво гледам и дори какво мисля.
- Добро утро, пате. - опитах се да съм мил, но тя ме изгледа странно. - Какво? Мислех си, че момичетата обичате да ви говорят на такива животинки от типа на пате, коте, зайче и подобни. - тя се засмя, а смехът и усмивката й бяха все така прекрасни, дори тя да беше сънена. - Добре ли спа?
