Хейли е била толкова щастлива, че никога не си е представял, че може да й се случи нещо подобно. Тя е на 16, когато майка й умира в катастрофа. Най-близкият й човек вече го няма. Тя е съсипана. Перфектното семейство продължава да се руши, когато ба...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
- Бела, моля те измисли ми оправдание за следващите два часа. Трябва да се видя с Елиът, за да разбера какво се случва със Зак. И без "но". Имам нужда да зная какво става с него.
- Хубаво, но внимавай. - посъветва ме най-добрата ми приятелка.
Тръгнах си от училище и точно двадесет десет минути по-късно Травис ми писа. "Зак дойде. Добре е. Не прави нищо. Той ще дойде да говори с теб, когато е готов." Как така "когато е готов"? Какво ще рече това? То може да значи и след месец. Но добре. Щом това искаше Травис. Казах на Елиът какво е станало и той се зарадва, че всичко е наред. Странно беше как бях готова на всякакви схеми, за да може Зак да е по-добре, без дори на него да му пука за мен. Щял да говори с мен, когато е готов. Идиот. Моят идиот. Елиът ме покани на кино, за да се разведря и аз се съгласих. Това не беше среща. След това се прибрах, писах си домашните и баща ми се прибра с поръчана пица.
- Подкупваш ли ме за нещо? - познавах баща си достатъчно добре.
- Искам тази вечер да спя при Ари. Знам, че не я харесваш, но сега й е труден период и искам да съм до нея. - зайчето й умряло преди три дни. - Ще изляза след час. Наяж се и си легни рано, утре си на училище.
- Знам това, татко. Добре. Хубаво. Но да се пазите, ей. - той ме разбра добре.
Баща ми тръгна да се оправя за гостуването си у Арилена, а аз седнах в кухнята, за да гледам Ривърдейл и да си ям вкусната пица. Баща ми определено знаеше какво обичам. На вратата се звънна.
- Ти отвори. - викнах на татко. - Аз не мога. Току що Тони каза на Шерил, че я обича и тя отвърна.
- Надявам се не си обърнала резбата, скъпа. - обнадежди се татко, слизайки по стълбите.
Чух отварянето на вратата, която се падаше точно срещу кухнята. Беше ми любопитно да видя кой е, но още преди да преместя погледа си към вратата видях мъжка фигура, държаща цветя. Зак. Боже мой. Лицето му. Сърцето ми се сви. "Дръж се нормално" - казах си. Затичах се към входната врата без да ми пука от присъствието на баща ми и го прегърнах. Е, това ме беше най-нормално нещо, май.
