Хейли е била толкова щастлива, че никога не си е представял, че може да й се случи нещо подобно. Тя е на 16, когато майка й умира в катастрофа. Най-близкият й човек вече го няма. Тя е съсипана. Перфектното семейство продължава да се руши, когато ба...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
- Как ти звучи идеята да идем на луна парк днес? - попита ме Зак на закуска.
- Моля? Не. Мразя такива атракции. - бях категорична.
- Какво? - очуди се той. - Защо? Страх ли те е, малка лиготня?
- Ей, не ми говори така. - станах сериозна и обидена. - Просто не обичам. Това е тъпо. Буквално сърцето ти може да се пръсне от ония като асансьори, които само те разкарват надолу нагоре и от най-горе слизаш до най-долу и после сърцето ти става на малки парченца...
- Хейли, знаеш ли какво? Ти не си добре. - той почна да се смее, а аз се нацупих.
Закусвахме домашно направени палачинки, които лично аз приготвих. Беше ми доста трудно предвид факта, че Зак не ме оставяше на мира да сготвя спокойно, но накрая го зяплаших, че палачинките ще станат на въглен и той ме остави уплашен. За мъж, който постоянно взима наркотици и почти не се занимава с физическа дейност, яде доста. Но аз нямям нищо против да му готвя и всеки ден, и да изяжда всичко.
Спестих на Зак нещо за този лунапарк. Не ме е страх от всичко увеселително. Мама обичаше да ме води много в луна паркове. Това беше мястото н което ходихме без татко, защото искахме да сме само двете. Бях доста малка, но помня всичко.
- Нещо с майка ти е, нали? - Как се усети?
- Да. - не исках да лъжа.
- Ей... Спокойно. Просто ми позволи д те заведа и да те накарам да се забавляваш качествено.
- Аз мога да се забавлявам и тук с теб. - категорично отказах. - Защо не го разбираш? Всичко на тези места ми напомня на мама. И не, че всичко останало не ми, но има някои места, които ми напомнят прекалено много и не мога да контролирам това, разбираш ли? - обяснявах вече през сълзи.
- Добре, добре, спокойно. - вече беше късно да мине само с извинявай.
Той ме прегърна, но нещо ми липсваше. "Обичам те", може би. Вече ми го бе казал веднъж, но не стигаше. Страх го е да изразява чувствата си към мен, особено каквито и да било други чувства. Не го познавам от месеци или години, но съм го забелязала. Знаех, че трябва да го предразположа за това. Знаех, че не е имал много връзки, особено сериозни. Но аз също не съм имала.
