Глава XVIII: Никога не е късно

203 15 0
                                    

          Днес е голям ден за мен

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

          Днес е голям ден за мен. Всеки понеделник, в който съм ставала с мисълта, че ще стъпя в ужасната сграда наречена училище ми се е гадило. Но днес не е така. Отивам на училище, за пръв път толкова развълнувана. Оправих отношенията си с Изабела и най-вече с татко, но ми предстои още много работа над себе си. Най-важното, обаче е, че довечера татко иска да ме запознае с новата си приятелка. Онази, която видях в деня, в който избягах. Забравих й името. И ще ми бъде адски неприятно, но ще го направя заради татко. Той има нужда да бъде щастлив. Той иска аз да съм щастлива и аз искам същото за него. Аз също щях да съм щастлива със Зак, ако не се беше случило всичко това. Още съм доста объркана, заради това което стана. Мисля го вече трети ден. Ако той ми го беше казал, нямаше да реагирам така. Ужасно много ми пука за него. Тази сутринт се събудих с аларма и след като се оправих за училище в рамките на десет минути, седнах на леглото си и извадих телефона си. Моят, който Зак ми върна в края на първата ни седмица заедно, след като ми го беше взел. Отворих галерията. Повечето снимки там бяха със или на Зак. Толкова беше сладък. Усмихвах се, когато виждах лицето му и онази негова усмивка, която за около две седмици видях само в моята компания. Имаше и няколко клипчета. Видях снимките, които направих и на всичките подаръци, които получих от него. Всички те бяха все още в апартамента. Исках да се върна там. Да говоря с него. Но той едва ли искаше. Знам, че ме обича. Знам, че е направил всичко това заради бизнеса си, първоначално, но се е влюбил в мен в последствие и за това се случиха всички тези неща с полицията и 24-часовият арест. Но не можех да му простя факта, че не ми каза. Също щях да съм разтроена, ядосана и тъжна, но щеше да ми мине. И щях да оценя факта, че е бил искрен с мен, защото знам, че му е било много трудно да ми сподели такова нещо. Но, когато дори не се е опитал да ми го каже и правеше жестове на Майкъл да си мълчи, няма как да не се сърдя. Какво ли става с Майкъл? Той е добър човек и ме е страх, че Зак ще му направи нещо лошо след тази случка. Надявам се да не пострада, макар че, най-вероятно, никога повече няма да имат същите взаимоотношения. Натъжих се, защото Зак ми липсваше. От очите ми за пореден път потекоха минимално количество сълзи, но този път бързо ги спрях, след като татко влезе в стаята ми.

Обърканият стокхолмски синдромWhere stories live. Discover now