Глава XVII: Борба за свобода

198 13 0
                                    

- Ти си най-нещастното копеле на тоя шибан свят, Майкъл

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

- Ти си най-нещастното копеле на тоя шибан свят, Майкъл. - казах му очевидното и го ударих за последен път. - Разкарайте тоя жалкар от тука. - наредих н момчетата.

Нямаше нужда да гоня Хейли сега. Исках да й дам време. Имаше нужда от това. Имаше право на това. Но утре ще я потърся. Исках да се прибера. Чувах само писъците и извиненията на Майкъл. Копелето си мислеше, че никога няма да го нараня, ако ме предаде. Не е познал. Нямаше да го убия, но щеше да му остане белег, който да му напомня цял живот. Прибрах се в апартамента. Шибания празен апартамент, който не беше толкова хубав, когато Хейли не беше тук. Такъв идиот съм. Почнах да хвърлям предметите и да чупя каквото ми падне. Ударих стените десетки пъти. Бях безсилен срещу тях, въпреки двете малки дупки, които усоях да направя. Кокълчетата ми вече кървяха, тялото ми се затопли, а пулсът ми се ускори. И ако Хейли беше тук... Исках да е тук. Мразя се за дето направих това нещо. Превърнал съм се в чудовище. Но с Хейли беше различно. В нейното присъствие исках да съм принц на бял кон. Като по приказките, за които чух, чак когато порастнах, защото майка ми не ми ги беше чела. Но Хейли беше моята принцеса, а аз трябваше да съм нейния принц. Предатвях си сюжет, в който тя никога повече не ми прощава.

След като потроших половината си апартамент, заплаках. За никоя друга не бях плакал и за никоя друга не бях се чувствал така. Съблякох се и легнах. Затворих очите си и опитах да заспя. Хейли се появяваше пред очите ми постоянно. Отворих очите си. Просто не можех да спра да мисля за нея и не можех да спя, без да усещам нейната топлина. Единственото, което в този момент можех да направя е да вкарам в тялото си колкото се може повече наркотици. Всякакви. Каквито и да са. Просто да накарам тая шибана болка да се разкара от мен.

Когато се събудих, имах чувството, че умирам. Тялото ми гореше, сърбеше ме. Сякаш кожата ми се разкъсваше в мен. Бях смесил два вида наркотици, с прекалено голямо количество алкохол. Не мога дори да опиша чувството, но никога не бих позволил на някой близък за мен да живее за тези неща. Особено Хейли. Исках да я предпазя. А я нараних. Беше ме страх, че Майкъл я е надрусал и ще се възползва от нея, в момент, в който аз съм се държал като идиот и съм я отблъснал от мен.

Обърканият стокхолмски синдромWhere stories live. Discover now