Хейли е била толкова щастлива, че никога не си е представял, че може да й се случи нещо подобно. Тя е на 16, когато майка й умира в катастрофа. Най-близкият й човек вече го няма. Тя е съсипана. Перфектното семейство продължава да се руши, когато ба...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Снощи целунах Зак. Не, че не съм го правила и преди, но този път беше различно. Не целувката, а това което почувствах. И мисля, че не беше заради мен, а заради начина по който Зак ме целуна. Имам предвид, че усетих нещо повече от просто поредната целувка преди секс. И всеки път, когато го правех с него, ми беше приятно, защото наистина харесвах него, тялото му е начина по който успяваше да ме задоволи, но този път беше по-различно, защото имаше по-различни емоции. Какво ми ставаше? Защо се влюбвах в този човек? Не можех да се позная. Преди няма и месец не исках да погледна никого, камо ли да имам нещо към момче, а в момента умирах да докосна лицето на Зак. Без целуване или секс. Просто докосване и любов. Но той никога нямаше да поиска нещо по-сериозно. Може би просто беше объркан.
- Искаш ли днес да направим нещо различно? - попита ме Зак, знаейки положителния ми отговор. - Преди, когато учех в гимназията, бях доста проблемен ученик. Знаеш... опитвах се да накарам нашите да почне да им пука, но те дори не идваха, когато директора им се обаждаше да дойдат в училището, защото съм напсувал учителка или дори съм счупил крака на съученик. Директорът знаеше защо го правя, но нямаше как да ми спести доброволческа дейност или общественополезен труд. Най-хубавото нещо, което успях да направя е да помагам на едни дечица в дом за сираци. Те наистина ме обичаха. След като завърших, ходех да ги виждам веднъж месечно първоначално. После стана веднъж на два месеца, после веднъж на половин година. Но към днешна дата, от последното ми посещение са минали осем месеца. Изобщо нямам никакво време за това, колкото и скучен да изглежда живота ми. - той се засмя. - Но искам да те заведа при тях. Те са уникални деца.
- Съгласна съм. Обичам децата. Винаги съм искала да си имам две малки човечета. - той не каза нищо, явно нe му харесваше идеята за малките човечета. - Така де. Да. Съгласна съм.
