Обърканият стокхолмски синдром

Глава XXI: Надежда за бъдеще

          Бях готова за моят ден. Балът. А моят кавалер? Леле. Не съм си и мечтала за по-хубав. След три часа беше празненството в училище, а след това щяхме да отидем в хотел и да завършим в някоя дискотека. Зак и татко единодушно с мен и Бела избраха роклята ми - максимално дълга, оформящата гораната част на тялото, с голямо деколте и съвсем малки парчета ръкави. Надолу беше бухнала. Такава за каквато си мечтаех. Не можех да бъда по-щастлива в момента.

- Не можеш ли да скриеш тези прекрасни неща? - попита Зак, гледайки гърдите ми. - Не изпъкват ли твърде много за другите.

- Не и колкото са изпъквали за теб. - целунах го, докато той оправяше за пореден път вратовръзката си.

          Не знаеше как да връзва вратовръзка. Може би защото е нямал кой да го научи. Но в този ден не исках да мисля тъжни неща. Въпреки всички отминали грешки на Зак, татко му прости и вече се разбират идеално. Ето това вече не го бях очаквала. Бяхме наели лимузина (каква?), заедно с шофьор, който щеше да вземе Бела и приятелят й Реджи, а след това мен и Зак. Заедно ще отидем до училище, където ще ни чакат родителите, а после ще се чувстваме сякаш притежаваме нощта.

          Купонът беше шумен в двора на училището. Всички упители плачеха, но и ние не останахме по назад. Постоянно оглеждах разнообразните коли. Имаше дори и мотори. Ретро колите ми бяха любими, но бяха доста по-скъпи от лимузината, която наехме с общ бюджет.

- Ти си моята кралица, знаеш ли? - блясъкът в очите на Зак, когато ми казваше това, беше неописуемо уникален.

- А ти си моят крал. - усмихнах се и го целунах, като в този момент спрях да чувам шумната музика, която диджеят пускаше.

          Насладихме се на танците в хотела. Имаше конкурс за мис и мистър Випуск 2019 и това бяха Мейбъл и Дрейк - не го заслужаваха, но на никого не му пукаше най-много за това. В дискотеката беше частното парти на класа, където дори поканихме класната, въпреки че това не е голяма традиция тук. Но нашата класна беше изключително дива. И млада. Не отричам, че със Зак си пийнахме малко повече от колкото трябваше. Доста. Но ни беше приятно. Бела също се забавляваше и това ме правеше щастлива. Най-важното за мен беше хората, които имам за близки да са весели. Може би татко не беше весел, че малкото му момиченце пораства, но се радваше за мен. Липсваше ми мама. Щеше много да се гордее с мен. Усоях да завърша с малко над 5.00 и вярно, че можех и още, но по дяволите, изтощих се зверски да уча. Имаше дни наред в които не се виждах със Зак, защото учех. Това ме измъчваше, но и двамата знаехме, че е за добро.