Хейли е била толкова щастлива, че никога не си е представял, че може да й се случи нещо подобно. Тя е на 16, когато майка й умира в катастрофа. Най-близкият й човек вече го няма. Тя е съсипана. Перфектното семейство продължава да се руши, когато ба...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
След случката в бара се прибрахме бързо в апартамента, а той през цялото време се ядосваше. Имах чувството, че ще си счупи колата от цялото това блъскане по нея. Носът и устните му кървяха, за това първата ми работа, когато се прибрахме, беше да ги промия и да го успокоя. Не знам защо толкова се ядосваше, но дори не посмях да го питам. Помолих го да седне на леглото, за да му оправя раните прецизно. Исках да се успокои и да не го боли, защото бях убедена, че го боли, въпреки че не го показваше. Първо се качих на леглото, но не ми беше удобно и той разбра това, защото ме накара да седна върху него. Така определено ми беше в пъти по-удобно да му помогна.
- По-добре ли си вече? - попитах го, малко след като свърших.
- Да. Благодаря ти. - след това той запали цигара... отново.
Събуждах се постоянно през нощта. Постоянно сънувах някакви глупости. Последният път, когато се събудих, лицето на Зак беше точно пред моето. Толкова беше хубав. Преди мама да почине, ми казваше, че когато срещна момчето, с което искам да съм цял живот, ще го усетя. И ще знам, че е той, защото с никой до сега няма да съм изпитвала нещо подобно. С Джаксън не изпитвах и една трета от това, което усещам сега със Зак, въпреки всичко. Различно е. Искаше ми се и той да чувства същото към мен, но може би е невъзможно. Не и на този етап. А и нека бъда честна със себе си - едва ли цял живот съм си мечтала, че момчето, с което искам да прекарвам цялото време на света ще е дилър, наркоман и ще пребива всеки, който му скимне. Гледах лицето му и се надявах той да не се събуди. Беше толкова ... защо продължавах да се надявам, че може да има нещо между нас? Ние сме от различни светове. Буквално. Не като богатото момче и бедното момиче от гимназията, които се влюбват един в друг, но не могат да са заедно, защото родителите на момчето му забраняват да се вижда с бедно момиче, обаче съвременните Ромео и Жулиета успяват да намерят начин. Не. Ние бяхме по-различни и от това. Представите ни за живота просто не съвпадаха. Неговият живот щеше да премине в наркодилърство, ако евентуално не го затворят за няколко десетилетия. И ако имаше този късмет, щеше да продължи да се друса и да прави простотии, да прави секс с която му падне, без да му пука, че може да умре по-бързо от СПИН отколкото от наркотиците. А аз исках просто... любов. Просто... него и любов.
