Глава XI: Тайните на полицията

237 13 0
                                    

          Оставаше точно една седмица до сделката

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

          Оставаше точно една седмица до сделката. Седeм дни. Не знам какво щях да правя. Вече съм влюбен в Хейли и няма да дам това момиче за нищо на този шибан свят. Не можех да контролирам чувствата си вече. Всеки път щом погледнех в очите й, виждах всичко от което някога съм имал нужда. Всичко, което съм искал да имам до сега и което искам сега. Прикривах истинските си емоции дълги години, защото просто не съм намирал правилната. До сега бях заобиколен от какви ли не жени - руси, тъмнокоси, бели и черни. Но едно нещо обединяваше всички тях - бяха ми само за вечерта. Или за няколко вечери. Бях жесток. Бях гадняр. Но животът ме беше направил такъв. А сега, когато открих Хейли, си представям светът по-хубав с нея. Почнах да съжалявам за всичко, което някога съм й причинил. Дали животът й нямаше да е в пъти по-добър, ако не се бях намесил аз? Въпреки, че тя беше съсипана, заради майка си. Трябваше да направя нещо. Не можех да я дам на онези идоти. Нямаше да позволя да я наранят физически, дори и психически. Тя беше най-нежното, мило и крехко създание на света. От такова се нуждаех. Какво трябваше да направя? Няма как да й споделя за тази сделка и да я помоля да измислим план, защото вече не искам да я продавам за проститутка. Какво въобще си мислех, когато започнах това? Но трябваше да споделя с някого и да помоля за помощ. Нямаше на кого друг, освен Майкъл. Бях буден вече от половин час, който прекарвах в размисли. Тя спеше толкова сладко. Целунах я, за да се събуди. Целувката на принца, който буди принцесата си от дълбок сън, нали така? Не е сто годишен, но все пак е сън. 

- Добро утро. - мислех си дали да добавя нещо мило, но не знаех как ще го приеме. - Трябва да изляза за малко. Няма да се бавя, обещавам.

- Къде отиваш? - попита тя сънено.

- Да свърша една работа с момчетата. Събудих те просто, за да ти кажа това. Заспивай отново.

          Погледнах я в едва отворилите й се очи и нямаше как да не се приближа да ги видя още по-добре. Погалих нежно лицето й и я целунах. Исках я толкова много. Исках я постоянно. Бях свикнал да правя секс абсолютно всеки ден и това определено ми липсваше. Определено исках Хейли всеки ден, всеки час, всяка минута и всяка секунда. Исках тялото й и щях да го искам дори да беше облечена с двадесет ката дебели дрехи. Исках и душата й. Като Дявола, но в хубав смисъл. Тя се отви, за да ми даде възможност да застана върху нея и да няма нищо, което да ни дели. 

Обърканият стокхолмски синдромWhere stories live. Discover now