Отмъщението е сладко

2.8K 113 40
                                    

ГТ. Юна

Целия ден мина много скучно ,с момичетата се бяхме разбрали да излезем вечерта. Всяка тръгна да се прибира . Аз трябваше да остана за малко, защото класната ме викаше. Питаше ме за новите ученички . Тъкмо когато излизах от училище една много кльощава ръка ме хвана и задърпа към една уличка. Не успях да видя кой е ,но когато ме пусна разбрах , че е Ра и другите две пикли. Започна да ме удря и рита докато крещи

Ра-ЗАРАДИ ТЕБ МОЯ ДЖИМИН МЕ ИЗЛЪГА. ЦЕЛУНА МЕ ЗА ДА РЕВНУВАШ. НЕ ГО ДОБЛИЖАВАЙКИ ПОВЕЧЕ.
Ритна ме за последно , тя и другите две избягаха. Не можех да си държа очите отворени...

ГТ. Джимин

Чуха се викове от улицата до нас и реших да проверя какво става. Когато отидох видях пребитата Юна . Бутнах я няколко пъти ,но тя не помръдна явно е в безсъзнание. Колкото и да не исках я взех на ръце. Не знаех къде живее затова я заведох у нас. Сложих я на моето легло и се замислих. Колко жесток трябва да бъде някой че да я остави в безсъзнание на улицата. Веднага изгоних тези мисли от главата ми, аз също бих направил така. Реших да поръчам пица ,защото може да е гладна като се събуди. Всъщбост тя да се оправя сама аз ще изям пицата, тя после да си прави каквото иска.

ГТ. Юна

Събудих се въпреки , че не исках главата ме болеше ужасно, а когато отворих очи разбрах , че не съм в моята стая. Изпищях се и изведнъж се чу отваряне на вратата . Джимин стоеше и ме гледаше ,а аз пак се изпищях.

Джимин-По полека ще оглушея заради теб.
Аз-Какво правя тук ?Къде съм? Защо ти си тук ?
Джимин-Беше в безсъзнание,на улицата до нас.
Аз-И защо ме доведе тук вместо да се подиграваш?
Джимин- Ти си много гадна ,човек да се опита да бъде мил ,а ти веднага се заяждаш . Знаеш ли какво излизай веднага, не ме интересува дали знаеш къде си или дали може да ходиш. ВЪН!!!
Аз-Джимин из..извинявай.
Джимин-Казах нещо!

Аз станах ,но главата ми ме болеше много и паднах. Джимин се засмян . Стана ми гадно ама той реагира твърде остро. Подпрях се на стола и станах. Тръгнах да слизам надолу по стълбите, но се сетих, че съм се разбрала с момичетата да излезем . Започнах да бягам колкото и да ме боли. След 20 минути стигнах до нас.

1час по късно.

Изкъпах се и си прикрих раните с много грим,а сега се чудя какво да облека. След 15 минути ровичкане из гардероба избрах това

BAD MOCHI [ЗАВЪРШЕНА]Where stories live. Discover now