BAD MOCHI [ЗАВЪРШЕНА]

Гората

ГТ. Юна

Сутринта се събудих в прегръдката на Джимин. Изобщо не исках да ставам, но за жалост трябваше.

Джимин-Юна не ставай. Нека още малко полежим така.

Когато чух това сърцето ми заби сто пъти по-бързо. Той затегна хватката си , а на мен ми беше толкова приятно. Чу се потропване на вратата. Ая и Мина влезнаха в стаята

Мина-ЮНА КАКВО СТАВА ТУК?
Ая-С ДЖИМИН СТЕ ЗАЕДНО, А НЕ СИ МИ КАЗАЛА?
Аз-Не момичета имате грешка.
Ая-ЗНАЧИ САМО СТЕ СПАЛИ?
Аз-НЕЕ, никога не бих го направила.
Мина-Ами тогава как ще обясниш това, че в момента ти си легнала върху Джимин, държите си ръцете и сте спали заедно?
Джимин-Дълга история.
Ая-Имаме много време.
Аз-Ооо, не нямаме имаме точно 30минути докато започне закуската , затова ви предлагам да излезете за да се оправя.
Мина-Ами Джимин? Той тук ли ще стои ?
Аз-Не и той ще тръгва.
Ая-Добре де тръгваме.

Момичетата излезнаха, а ние с Джимин се погледнахме в очите, след което започнахме да се смеем.
Той каза, че ще тръгва и , че ще се видим по-късно.

Получих съобщение от госпожата какво ще правим днес.

Здравей Юна! Днес ще има състезание в близката гора. Ще има закачени флакчета, с цвета на отбора в който си. Целта е да намериш всичките и да се върнеш на мястото от което си тръгнала. (отбора се състои от момче и момиче)

Когато прочетох това много се зарадвах. Избрах си какво да облека

И отидох да закусвам. Но там нямаше никой от моята групичка. Беше ме страх Лан да не дойде.

Наядох се доста бързо и се върнах в стаята. Излезнах на терасата, гледката беше доста красива. Щях да я снимам , но телефона ми беше вътре.

Джимин-Това ли търсиш?
Аз-Да. Ти от кога си тук?
Джимин-Сега дойдох за да те викна, трябва да тръгваме ако не искаш да закъснеем.
Аз-Добре да тръгваме.