BAD MOCHI [ЗАВЪРШЕНА]

Гаджета

ГТ. Юна

Аз и Лан слезнахме. Много ми се ядеше чипс. Той ми предложи да ми вземе аз разбирасе се съгласих. Видяхме,че Джимин идва към нас затова Лан ме хвана за талията и ме вдигна. Той гледаше толкова злобно. Да си призная ме беше страх като го видях така. Взехме два чипса и две енергийни напитки. Платихме и се върнахме в автобуса. Седнахме си на местата и чухме разговора на Тае и Ая.

Тае-Гладна ли си?
Ая-Да много.
Тае-Искаш ли краставица?
Ая-Нямаш си и на идея колко искам.
Тае-Ето, а после ме питаш защо купих краставици днес.
Ая-Тае дай ми краставицата умирам от глад.
Мина-ИСКАМ ДА ПИЯ АЛОЕ.
Хана-ВИЕ СТЕ КЪЦИТА.
Су-Какво е Къци?
Хана-Не знам просто ми харесва как звучи Къци.
Сана-Абе хора по тихо някои се опитват да спят.
Юнги-Сана е права искам да спя.
Хана-Кукииии.
Кук-Да.
Хана-Нищо.
Нам-Сериозно ли?
Изи-Нам ще свикнеш те са такива.
Аз-А, не вече не издържам *смее се като побъркана*
Изи-Какво се смееш бе крава такава.
Аз-И аз те обичам коза изперкала.
Лан-Другите идват по-тихо.
ВСИЧКИ-*мълчат*минава една муха и започват да се смеят като напушени.

Г-жа -Какъв е този шум от автобуса? По-тихо!

40минути по късно

Много ми се спеше ,но не трябваше защото скоро щяхме отново да спираме до някакъв музей.

Лан-Спи ли ти се?
Аз-Много.
Лан-Ами заспивай де.
Аз-Не мога след малко нали ще спираме.
Лан-Аз забравих.
Аз-Глупачето ми то.
Лан-На кой ще викаш глупаче. *гъделичка я*
Аз-Лан..хаха..моля те..хаха..спри..хаха.
Лан-Кой е глупаче?
Аз-Ти.
Лан-Ах ти.
Аз-Спри.
Лан-Няма.

Г-жа-Стигнахме до музея. Слизайте.

Лан-Извади късмет, но другия път няма да се отървеш толкова лесно.
Аз-Ти ще кажеш.

В музея беше доста скучно. Онази кифла Ра не спря да ходи по гъза на Джимин. Дано да и се счупи токчето докато търчи по него.

Ра-ААААА СЧУПИ МИ СЕ ТОКЧЕТО.

Всички започнаха да и се смеят.
Джимин и помогна да стане , но тази к**ка се направи, че не може да ходи и Джимин я носи. Исках да и ускубя екстейшаните. През цялото време тя ме гледаше подигравателно. Лан забеляза това , вдигна ме и ме качи на раменете си. Джимин ни погледна, спъна се и изпусна Ра, която се изписка лигаво. Той отново я вдигна и продължи напред. Благодарих на Лан, а той само ми се усмихна.
Хана ме попита какво става аз и казах, че ще и разкажа по-късно.