BAD MOCHI [ЗАВЪРШЕНА]

Какво ти става

Междучасието тя дойде при мен и каза

Юна-В 16:00  пред вас не ме интересува дали си зает.
Аз-Няма нужда да ми казваш какво да правя нали знаеш?
Юна-Не ми пука ако не можеш в 16:00 ще повтаряш и това е айде чао, имам по важна работа от тва да се разправям с идиоти.

ГТ. Юна

Май доста го ядосах . Не се чуствам много щастлива, ама поне накрая той ще е прецакания. Следващия час имахме музика. Миналата година ни бяха дали за домашно за лятото да научим песен и танц която да изпълним тази година та аз избрах

Джимин не спря да ме гледа. Бих казала , че е странно ако не  беше това целта. Момчетата избраха тази песен и този танц.

Джимин има уникален глас признавам си . Когато започна да пее се почувствах отвратително, че постъпвам така. Май трябва да спра. Те пеят и танцуват уникално . Когато свършиха отидох и ги поздравих. Май Джимин не го очакваше но ми се усмихна

Аз-Бяхте много добри
Тае-И ти не беше зле
Юнги-Да
Аз-Имате много хубави гласове
Всички-Благодарим.

~~
В 16:00 седях пред дома на Джимин когато той ми отвори. Явно сега ставаше ,защото беше разрошен но много сладък.

Джимин-На вратата ли ще седиш, хайде влизай.
Аз-Може да не си толкова гаден, нали знаеш.
Джимин-И ти си гадна заяждаш се с мен.
Аз-До миналата година ме пребиваше сега аз съм гадна. Джимин какво ти става?
Джимин-На мен ли какво ми става, цял ден се държиш като друг човек? Не знам защо го правиш но ако е да ме ядосаш успяваш. И само да ти кажа искам си старата Юна, колкото и да я биех и обиждах тя поне беше нормална а не изглеждаше като поредната уличница.

Сълзи започнаха да се стичат по лицето ми. Джимин ме погледна и ми удари шамар. Седнах на земята упирайки гърбът си в стената,а той най нагло дойде при мен.

Джимин-Ти не си такава. Защо го правиш?
Аз-Не е ли очевидно?Защото ми омръзна...
Джимин-Като се държиш така не си помагаш.Сега хайде да сядаме да учим защото знам ,че и на мен и на теб не ни е приятна компанията на другия.
Аз-Съгласна

Обяснявах задачите на Джимин и той горе долу ги схващаше. По едно време започнах да си търся телефона, но не го намирах.

Аз-Джимин  моля те ела с мен до училище телефона ми го няма. А ме е страх да отида сама в тези тъмници след случката в дискотеката.
Джимин-Защо пък да идвам с теб, можеш да се оправяш и сама?
Аз-Моля те ела!
Джимин- Остави ме казах ти , че няма да дойда обясни ми тази задача и се махай.
Аз-Нали каза да  не се правя на друг човек? Е аз съм досадна и няма да спра докато не дойдеш.
Джимин-Оф добре отиваме за тъпия телефон и се махаш от мен.

По пътя Джимин не спря да ме дразни. Нарочно ме обиждаше. Ставаше ми неприятно ,но се стараех да не си личи . Той май разбра и спря. Когато бяхме близо до училище ме попита

Джимин-Така и не разбрах, защо днес се държеше така?
Аз-Защото ми писна. Казах ти омръзна ми хора като теб да се държат така с мен.

Той само ме погледна и каза ,че сме стигнали. Влезнахме в училище и започнахме да търсим телефона ми. Търсихме го навсякъде само не и в класната стая когато влезнахме вътре аз се извиках

Аз-Намерих го!
Джимин-Добре хайде да се махаме от тук .

Чу се едно щракване и аз се стреснах. Джимин започна да ми се смее и да ме нарича бъзла. Аз също се засмях и тръгнах да отварям вратата но тя не се отваряне.

-ДЖИМИН ВРАТАТА НЕ СЕ ОТВАРЯ  ............. Заключени сме............

~~~~~~~~~~~•~~~~~~~~~~~~~•~~~~~~

Хей здравейте хора! Радва се , че четете историята ми съжалявам ,че тази глава е по кратка. Просто бях заета. ❤❤❤❤❤