BAD MOCHI [ЗАВЪРШЕНА]

Пижамено парти

Тъкмо щях да влезна в стаята когато Джимин ме блъсна в стената. Погледнах право в очите му, но този път се четеше ярост в тях.

Джимин-Защо избяга так? Знаеш ли как се уплаших.
Аз-Извинявай не исках да бягам.
Джимин - А тогава защо го направи?
Аз-Амии защото детето на майката на братовчедката на дядо ми кучето внуците ме чакаше пред нас.
Джимин- Аха да ще ти повярвам , можеш ли да повториш.
Аз-..........
Джимин - Да и аз така си мислех. Сега кажи защо избяга?
Аз-Просто ми стана неловко, а и се чуствам гадно защото не се чуствах добре , а ти вместо да ме изгониш ме остави да спя у вас.
Джимин - Не се притеснявай. А от какво ти стана неловко?
Аз-Ами от......
Джимин- От това ли?

ГТ. Джимин

Аз- От това ли?

Целунах Юна, а тя не ми отвърна. От много време исках да го направя, въпреки, че не я харесвах. Нали? Отделих се от нея, а тя ме гледаше уплашено.

Юна-Джимин защо ме целуна?
Аз- Не го приемай на сериозно беше като на шега.

В нейните очи се оформяха сълзи. Тя ме блъсна и избяга. Аз тръгнах след нея. Влезна в тоалетната щях да влезна вътре, но тази нейната приятелка Изи ме избута и влезе при нея.Накрая реших, че ще говорим по- късно и без това следващия ни час е Корейския , а тя седи до мен.

ГТ. Изи

Видях всичко и чух всичко. Тръгнах след Юна и Джимин. Тя влезна в тоалетната, а той също щеше да влезе ,но аз го избутат.

Аз-Юна аз съм Изи. Излез да поговорим моля те. Видях всичко.
Юна-Не ми се говори.
Аз-Моля те ще ти стане по-добре.

Тя излезна плачейки. Прегърнах я и ѝ казах, че той е идиот. Тя ми каза, че го харесва, а аз останах без думи. Чухме звънеца за влизане тя си наплиска лицето със студена вода и тръгнахме към стаята. Разбрахме се да говорим довечера и без това щяхме да се събираме у тях като реванш, че миналия път не успяхме.

ГТ. Юна

Стана ми много тъпо защото аз наистина осъзнах харесвах Джимин. За жалост следващия ни час беше Корейски, а аз трябваше да седя до него. Когато седнах той започна да ми се извинява и да казва, че не е имал това в предвид. Аз само се засмях и казах, че вече не ме имтерсува. Не исках да го виждам или чувам за него. Той ме попита дали искам да сме отново приятели , а аз го попитах изобщо кога сме били. Вярно, че последните дни се сближихме ,но той прекали. Направи ме за смях. Щях да му го върна. Явно той се натъжи от това което казах. И на мен ми стана тъпо, но той си е виновен да не го беше правил. Помолих госпожата да се преместя на празния чин и тя ми позволи . Беше този пред Джимин но нали не беше до него. Госпожата каза, че ще имаме нов ученик. Каза му да влезе ,а той изглеждаше невероятно