My Princess

Глава 2

Изплашена съм, защото не знам какво ме очаква.

Лея ще иска да ми отмъсти със сигурност. Сигурно вече е измислила как да ми го върне. Най-вероятно пак ще ме унизи пред всички и отново ще стана за смях в очите на останалите. Очевидно и днес ще бъда обект на подигравки от страна на съучениците ми.

Пристъпих леко в училищния коридор и всички насочиха вниманието си към мен и не след миг започнаха да се смеят. Не разбрах, защо всички се смеят до момента, в който не стигнах до шкафчето ми, на което с големи букви беше написано "загубенячка" и "курва", беше залепена до думите имаше и моя снимка. Всички се смееха, както и Лея, която беше застанала до шкафчето ми и се подсмихваше и ме гледаше. Единственото което направих беше да се разплача и този път не ме интересуваше, че всички ме гледат.

Защо аз да съм курвата при положение, че тя е спала с половината училище и кой знае с кого още.

-О, да не се разстрои? - попита Лея-Не плачи, просто приеми истината, че си една посредствена курва,която сигурно е спала с целия град.  - продължи да говори като повиши гласа си на последното изречение, за да я чуят.

Тя се приближи към мен и ми удари шамар и за мой късмет отново, като вчера паднах на студената земя на училищния коридор. -И това ти е за вчера! - изсъска срещу мен. -Трябва да си научиш мястото! А,твоето място е на дъното при загубеняците, но очевидно ще си сама, защото ти си единствената смотла наоколо! - беше последното, което каза преди да се фръцне и да си тръгне.

Стоях на студената земя и все още бях в шок. Защо всичко това трябва да ми се случва? Тя винаги ще ми напомня, че е по-добра и че съм една загубенячка.

Изправих се леко и си проправих път през тълпата и бързо изтичах в тоалетните.

Огледах се в огледалото и вниманието ми беше насочено върху малките белези върху едната ми буза.

Този път няма да плача, колкото и да ми се иска да го направя, но не искам да бъда слаба, въпреки че съм и всички го знаят. Измих лицето си и тръгнах към кабинета, в който имах час.

Часовете минаха и бързах да си тръгна преди той да ме видял. Сигурно ми е ядосан за вчера, че не изчаках срещата ни. Огледах се и нямаше никой. Изтичах по коридора и преди да си отдъхна, че няма никой. Усетих как някой ме притисна към стената. Много добре знаех, че е той и че ми е ядосан. Усмелих се да го погледна в очите.