My Princess

Глава 14

Днес имах рожден ден и най-после ставам на 18 години. И след месец завършвам. Още не мога да повярвам. Въпреки че не празнувам рождения си ден, съм развълнувана.

Денят започна добре, събудих се и започнах да се оправям и тръгнах към училище.

Още не съм чувала или виждала онези идиоти, но предпочитам да не ги виждам. Не искам да си развалям настроението със задници. Които само са карат, въпреки че нито единият от двамата не е прав. А и не съм сигурна, че съм готова да говоря с Нейтън. Още ми е неудобно, заради случилото се,но съм бясна, че каза на Мейсън. И на него също съм сърдита, знаех че е кретен, но не и чак такъв. Не мисля, че искам да говоря с него.

Отворих шкафчето си и вътре имаше....Цветя?! От кой ли са? Сещам се от кой може да са. Защо си мисли, че с едни цветя ще оправи всичко?! Въпреки че цветята са хубави. Не....не са хубави!

-Още ли си сърдита?

-Ще спреш ли да се промъкваш?

-Не. Хубави цветя. От кой са?

-Не се прави на луд. Знам че са от теб, но с едни цветя няма да не накараш да ти простя. - казах и Нейтън ме погледна на криво.

-Не. Чакай. Цветята не са от мен. Но, ако толкова искаш ще ти подаря. - каза и го ударих по рамото.

-Не искам нищо от теб! Искам да се разкараш. Още не разбирам, защо каза на Мейсън, че сме спали. Много добре знаеш, че те помолих да не го правиш!

-Съжалявам. Исках да го ядосам.

-Защо?

-Защото исках да го разкарам от теб и за това измислих това, че сме спали!

-Моля?

-Нищо.

-Ти излъга ли ме? - попитах и вече започвах да се ядосвам.

-Не....да, съжалявам.

-Ти....ти си глупак!

-Знам, но, моля те изслушай ме.

-Защо го направи, за да се чувствам зле ли?!

-Не. За да може най-после да забравиш за него.

-О, благодаря! Че ме накара да се чувствам, като курва, която спи с първия срещнат.

-Знам сгреших.

-Не искам да слушам! - казах и той дръпна ръката ми, но аз се обърнах и му ударих шамар, той пусна ръката ми.

-Заслужих си го.

-Не мога да повярвам, че го направи.

-Знам. Съжаляв....

-Ако кажеш още един път, че съжаляваш ще те ударя с цветя и повярвай ще те за боли, защото са рози.

-Добре. Млъквам.

-Аз те мислих за приятел. - казах тихо и си тръгнах оставяйки го сам.

Защо всички момчета трябва да са идиоти? Само лъжат. И накрая жените сме им виновни. Какви кретени са всички. Но него очаквах от Нейтън, нали бяхме приятели, защо би го направил?
Вече загубих желание да остана за часовете и реших да тръгвам.

Предпочитам да се прибера да си пусна филм и да ям сладолед на спокойствие това ще е перфектния ден.

-Харесат ли ти цветята? - попита Мейсън и ме изкара от мислите ми.

-Какво? А, да благодаря.

-Също така. Честит рожден ден.
-Откъде знаеш, че имам рожден ден? - попитах го.

-Ами просто знам.

-Исках да поговорим за вчера.

-Да. Съжалявам за думите си.

-Не това. Исках да говорим за това, което Нейтън ти е казал.

-Да няма проблем.

-Така ли?

-Да разбирам щом го харесваш, няма проблем и сте заедно.

-Не е това.

-Няма смисъл да ме лъжеш, за да се чувствам по-добре. Щом искаш бъди с него. А и не си губите времето. Щом си имаш гадже добре, аз също излизам с друго момиче.

-Така ли? Добре. Както и да е, няма значение. Исках да ти кажа, че Нейтън ме беше излъгал и че не съм спала с него. И че аз те.... - не успях да довърша изречението си и просто млъкнах.

Няма смисъл да му казвам нищо.

-Какво?

-Знаеш ли бъди щастлив с новото си гадже. И забрави за мен. И без това вече си го направил.

-Не. Кейт почакай.

Аз не исках да го слушам и си тръгнах.

Толкова ли бързо ме забрави? Знам че не сме били гаджета, но ми се искаше да се получи нещо между нас, но сигурно вече дори не чувства нищо към мен.

А, аз щях да му кажа, че го обичам. Как мога да обичам такъв идиот? Защо не се влюбих в нормално момче. А, само страдам, заради хора на които не им пука.

Това е един от най-ужасните ми дни. Защо всичко е толкова не справедливо? Чувствам се ужасно и искам да плача, но знам, че това няма да помогне с нищо.

Щом той е продължил напред и аз мога.