My Princess

Глава 20

Шест години по-късно

-Не мога да повярвам, че ще се жениш. Та ти си само на 24.-казах и погледнах към Нейтън. В момента се намирахме в една от най-хубавите бижутерии  в Ню Йорк.

-И какво от това?

-Не е честно! - казах и се нацупих.

-И защо? - попита Нейтън и се засмя.

-Защото аз съм момиче и трябваше аз да се омъжа преди теб.

-Наистина колко не честно.

-Да. И защо не ми каза по-рано?

-Защото още не съм я попитал. И те помолих да дойдеш с мен да избера пръстен и ако не си забелязала целия магазин ни гледа и разбраха, че купувам пръстен.

-Ами да гледат хората. Ние просто си говорим.

-Добре. Този е хубав. - каза Нейтън и ми показа един пръстен.

-И скъп. - казах

-Все тая.

-Да извинявай. Забравих, че си господин директор на компания и можеш да си позволиш всичко.

-Всъщност какво стана с интервюто. Взеха ли те или отново трябва да купя сладолед, за да те успокоя, след поредното неуспешно интервю? - попита Нейтън

-Не няма да ме успокояваш. Защото познай наеха ме. И вече официално съм психолог. Пукни се!

-Как някой на който му е нужен психолог ще бъде такъв.

-На теб ти е нужен. А и ще работя с деца.

-Колко вълнуващо! - каза Нейтън.

-Да аз обичам децата. Не като теб.

-Аз също ги обичам, но не обичам да са около мен.

-Това го кажи на годеницата ти ще е добре да го знае.

-Още не ми е годеница, а и това, че ще се женя. Не значи, че веднага трябва да имам деца.

-Да Добре. Ще видим след
няколко месеца.

-Защо да не знаеш нещо, което аз не?

-Не спокойно. Дишай.

-Този  пръстен ли избрахте? - попита продавачката.

-Да. Само момент. Ще го пробваш ли? - попита Нейтън и го погледнах объркано.

-Защо? Този пръстен не е за мен.

-Искам да видя как стои. - каза и аз кимнах и ми подаде пръстена.
Сложих го на ръката си. Пръстена беше много красив.