My Princess

Глава 8

Събудих се и първото, което видях беше, че лежах в някаква стая. Беше болнична стая. Как по дяволите попаднах тук?

Ръката ми беше превързана и не ме болеше много. Сигурно щяха да останат белези.

Огледах се отново и видях Мейсън, който седеше на леглото до мен и ме гледаше.

-Какво правиш тук? - попитах

-Нищо. Просто чаках да се събудиш.

-Събудих се. А сега чао.

-Може ли да не бъдеш толкова груба?

-Не. Ти ли ме доведе тук?

-Да.

-Как ме намери. В смисъл бях в тоалетната и беше заключена.

-Вече не е заключена. Така де...чух, че от вътре някой плаче. И се сетих, че това си ти, защото кой би плакал в тоалетната.

-Благодаря. Колко мило.

-От колко време се режеш?

-Това беше за първи път. - казах и погледнах към превърната си китка.

-Защо го направи?

-Защо ли? Защото животът ми е пълна гадост. - казах тихо.

-Аз сигурно съм една от причините?

-Наистина ли, как се сети? Може би, защото постоянно ме тормозиш и не ти пука за нищо, от както се появи всичко е шибано. Животът ми е шибан още от денят в който те видях!- почти извиках и видях че го наранявам с думите си, но той си го заслужава!

-Знам, че ме мразиш и ще продължи да е така. Съжалявам. Не мислих, че толкова те натоварвам.

-Мислиш ли?! Заради теб се превърнах в най-големия аутсайдер в училище, никой не иска да говори с мен всички ме отбягват. А, преди имах приятели имах и най-добра приятелка, която сега е най-голямата кучка на света и заради нея ме изнасилиха и дори когато си мислих, че съм открила приятел, той ми е каза, че не иска да се срещаме повече, защото не иска да му съсипя репутацията! Но не ти не си виновен, за нищо, просто съсипа живота ми! Какво толкова?!

Мейсън изглеждаше шокиран от това, което казах.

-Съжалявам.

-Не, не съжаляваш. Ти никога не съжаляваш и съм сигурна, че дори и сега не си искрен. Знам, че не ти пука за нищо. И не съжаляваш за нищо, което си ми сторил. Просто ми кажи, защо постоянно изливаше гнева си върху мен?