My Princess

Глава 9

През изминалата седмица реших да не ходя на училище, защото не искам да виждам никой или да говоря с когото и да е било.

Всъщност си стоях само в стаята и почти не излизах, дори е говорех с майка ми, въпреки опитите й да ме накара да говоря с нея.

Единственото, което правех беше да гледам филми в стаята си или да чета нещо. Чувствам се толкова празна отвътре. Нямам желание за нищо. Освен да гледам филми и да лежа. Което е единственото, което правя напоследък.

Нямах желание да ходя на училище, но майка ми каза, че не мога да не ходя и че вече съм пропуснала достатъчно и с голямо не желания отидох, само за да спре да ми мрънка.

Станах бавно от леглото и се облякох и се оправих набързо и тръгнах към училище, без да казвам нищо на майка ми. Не ми се говори с нея отново.

Когато пристигнах в училище не обръщах внимание на погледите върху мен. Просто си поправих път през тълпата и отидох до шкафчето ми. Усетих нечия ръка върху рамото си и веднага се обърнах.

-Кейт. - каза той и го погледнах.

-Разкарай се. - казах тихо и махнах ръката му от рамото ми. Нали той пожела да не се виждаме. Сега какво иска още повече да ме натъжи ли?

-Искам да поговорим.

-Аз не искам вече да си говорим, нали и ти така искаше. Нали не искат да те виждат с мен! - тръгнах към стаята в която имах час.

За първи път не слушах какво се говори в час. Не обръщах внимание на учителя, който обясняваше урока. Бях разсеяна и мислих за други неща и урока не беше едно от тях. Исках просто часа да свърши за мое щастие беше последния час.

Когато чух звънеца да бие, си отдъхнах че вече мога да си тръгвам. Вървяхз по коридора и си търсех телефона. Къде пак съм го за бутала?

-Пак ли ти? - попитах, когато видях Нейтън, който беше хванал ръката ми.

-Да. Кейт искам да поговорим, защото по-рано не ми даде възможност.

-Няма за какво да говорим. Ти беше пределно ясен, като ми каза, че не искаш да си говорим. А и не те ли е страх, че може да те видят с курвата на училището? Това няма ли да засегне репутацията ти?

-Съжалявам. Държах се, като задник, като на говорих онези глупости. Не ги мислех. Сгреших.

-Не ти вярвам. Ти ме нарани. Не си първия, който го прави, но все пак боли да чуеш такива думи. - казах и погледа му се спря на ръката ми.