My Princess

Глава 19

Минаха два месеца и се случиха някои неща.

Вече официално завърших гимназия и ми предстоеше да уча в колеж в Ню Йорк. Решихме с Нейтън да учим заедно. За да ни е по-лесно и на двамата.

През тези месеци той беше човекът, който беше до мен постоянно. В началото ми беше малко трудно, защото още не се бях съвзела изцяло, но вече свикнах със ситуацията и мисля, че след време всичко ще отмине, както и всички чувства.

След една седмица , щях да замина за Ню Йорк. Щях да замина сама, защото Нейтън искаше да остане лятото тук, заради приятелката си, да точно така той има гадже. И всъщност се радвам за него, а и момичето е много мило и са прекрасна двойка, много се радвам за тях. Дано бъдат щастливи.

Нейтън заслужава да бъде щастлив, защото в последно време го занимавах само с моите проблеми и сега е негов ред да бъде щастлив.

Колкото до мен, аз реших да замина още сега, защото не искам да стоя в този град повече. Искам да започна на ново, колкото се може бързо. Искам да започна нов живот далеч от тук с нови хора и нови преживявания. Хубавото е, че в Ню Йорк никой не ме познава, което е добре и така ще мога сама да си създам репутация. Но този път ще бъде различно. Нямам търпение да започна в колежа.

Подреждах багажа си, като трябваше да побера всичко в два куфара. Това е трудно задача, защото аз имам много неща, които искам да взема, но за жалост не мога да взема всичко със себе си или поне не сега. Реших сега да подредя багажа си нищо, че тръгвам след седмица, защото като се познавам ще забравя да го направя и ще трябва да бързам в последният момент.

Докато оправях багажа си открих една кутия. Не помня да съм я оставяла тук. В тази кутия събирах всичките си спомени и важни за мен неща.

Отворих кутията и вътре имаше неща от през годините, неща които съм събирала, подаръци и снимки. Разгледах снимките. Повечето бяха направени, когато бях малка. Не е истина колко съм променила за няколко години. Продължих да разглеждам и попаднах на едно плюшено мече и една снимка. Това мече ми го беше подарил Мейсън, както и снимката ми беше с него.

Изглежда много сладък на снимката. С тази негова прекрасна усмивка и тръпчинки, прекрасната му тъмно кафява коса и невероятните му сини очи.
Изобщо не си помагам. Прибрах мечето заедно със снимката си в кутията. Сега не е времето да потъвам в спомени за него, той вече е минало и аз трябва да гледам напред. А и не бяхме толкова време заедно. Той всъщност не направи нищо, за да ми се извини, а и да беше направил нямаше да му простя, но все пак. Това показва какви са му били чувствата към мен. Била съм само поредната в леглото му и не означавам нищо за него. Но това вече няма значение, защото вече не ми пука преживях го. Или поне така мисля.