My Princess

Глава 7

Той ме притисна към студената стена. Какво щях да правя сега? Как ще се измъкна този път. В тази уличка не минава никой.

Как ми се искаше Мейсън да беше тук, но и в същото време не искам да го виждам.

-Пусни ме! - извиках.

-Нали беше много смела или твоето гадже сега го няма и вече не си толкова смела.

-Той не ми е гадже. И ме остави намира! Какво искаш от мен?!

-Това което на купона не довършихмме.

-Не, пусни ме! - извиках отново, но той не обърна внимание на молбата ми, защото усетих ръцете му да разкопчават дънките.

Отблъснах го от себе си и щом се освободих от хватката му бях готова да избягам, но той хвана ръката ми и отново ме притисна към студената стена.

Свали дънките ми и ме обърна с лице към стената. И след миг усетих ужасна болка,която не бях изпитвала до сега.

Половин час по-късно, той вече беше приключил и се от дръпна от мен и изглеждаше видимо доволен от, което направи.

Аз стоях подкрепяна на стената и сълзи се стичаха от очите ми. Не мога да повярвам, че това се случи на мен.
Никога не съм си представяла, че първия ми път ще бъде в една уличка и ще бъда изнасилена от непознат.

-Стига си ревала, не беше страшно. Видя ли? - каза и звучеше така сякаш до преди малко не изнасилваше момиче
.
-Ще те съдя ти ме изнасили и няма да ти се размине!-казах

-Много се уплаших. Важното е, че свърших работата си! - беше единственото, което каза преди да тръгне и да ме остави сама със сълзите ми.

Защо това ми се случва? Още не мога да осмисля това което ми се случи.

Чувствам се омърсена и отвратена от себе си, че позволих този да се възползва от мен.
Аз съм едно разочарование, ако майка му разбере каква дъщеря има сигурно няма да ме погледне и има право, защото аз не съм достойна да бъда нейна дъщеря. Аз съм един провал. Отпадък на който мястото му е тук на мръсния асфалт.

Изправих се леко и усетих ужасна пареща болка между краката и за момент имах чувството, че ще падна на земята. Вдигнах дънките си и ги закопчах, след което с бавни крачки тръгнах към вкъщи. Мислих си, че тормоза в училище е не търпим, но това е още по-ужасно, дори няма сравнение.