My Princess

Глава 15

Чух нещо, като тропане, което ме накара да отворя очи. Огледах се и не видях нищо. Пресегнах да взема телефона си и видях, че е 2:39 часа сутринта.
Мамка му!

Сега ще заспя след два часа!

Затворих очи, но чух това тропане отново.

Погледнах към прозореца и май идваше от там.

Изправих се от леглото и отворих прозореца. Не! Този е луд! Какво прави тук!

-Ти луд ли си? - попитах достатъчно силно, за да ме чуе.

-Да луд съм, но по теб.

Не знам, дали искам да го целуна или да го ударя.

-И как го разбра, като не спираме да се караме! А и забравих сърдита съм ти, така че си тръгвай! - казах и се опитах да звуча убедително.

-Добре. Сега не се караме.

-Да но аз все още не искам да говорим.

-Защо?

-Защото никога не можем да говорим нормално и да се разберем. А и ти нали си имаш приятелка. - казах.

-Нямам. Казах го, за да те ядосам или не знам. Бях ядосан, защото онзи идиот беше казал, че сте се чукали.

-Не сме. И ако беше оставил да ти обясня можеше да се изясним. Но дори вече не знам за какво трябва да говорим. Просто си върви. - казах

-Не. Искам да ти кажа нещо, но не мога да ти го кажа така.

-Добре. Влез. - казах-Имах предвид да изчакаш да сляза да ти отворя. Не през прозореца. - казах, когато той се по катери по дърво до прозореца.

-Вся тая. Стаята ти не е на високо.

-Много филми гледаш честно. - казах и се усмихнах леко.

-Както и ти. - каза той
-Добре какво искаше да ми кажеш? Ако ще ми цитираш някоя реч за любовта ще те бутна през прозореца.

-Тогава не.

-Защо толкова искаш да си с мен? Какво толкова има в мен, че ти харесвам толкова, че даже си влюбен.

-Всичко в теб ми харесва.

-Защо не мога да ти се сърдя?

-Защото ме харесваш? - попита и се усмихна леко.

-Може би. - казах

-Добре.

-Сега ще си тръгнеш ли Мейсън? - попитах