My Princess

Глава 4

Къщата, в която беше купона беше доста голяма. Ако е домът на Лея. Ще прекарам вечерта във вещерски дом.

Не знаех какво трябва да правя, защото за първи път съм на купон, а и не познавам никого. Вървях из между тълпата от пияни тийнейджъри,защо по дяволите музиката е толкова силна, как не им пука тъпанчетата. Като се има предвид, че повечето постоянно са по купони. Честно казано, на мен не ми допадат купоните и най-вече това, което се прави на тях пушенето, пиенето, стоенето до късно и това, че повечето правят секс с напълно непознати.

Някои казват, че точно това е забавното, но аз не виждам нищо забавно да спиш с непознат и докато си пиян. Не знаеш какво може да ти лепне, така че не благодаря.

-Хей, Кейтлин! - чух да казва Лея, която застана пред мен с тъпа усмивка.

-Кейт и здравей. - казах. Започвам да се чувствам не комфортно на това парти.

-Радвам се, че дойде.

-И аз.

-Е, забавляваш ли се?

-Горе-долу.

-Ако ти е скучно, ела с мен?

-Не,благодаря.

-Хайде, ела. А и нали не си забравила за изненадата?

-Как бих могла да забравя?

-Добре. Но преди това пийни нещо , за да се отпуснеш, защото ми се виждаш много скована.-Лея ми подаде някаква чаша с  някаква течност. Ако трябва да съм честна, не бих пила от това, вижда ми се странно. А и не съм сигурна, че ще ми хареса на вкус. По-скоро бих пропуснала.

-Не, благодаря.

-Хайде, отпусни се. Една глътка е достатъчна да се отпуснеш.

-Една глътка?

-Да, пий.

Взех чашата и и от пих леко. Не беше лошо на вкус, както си мислих. Дори ми харесва. Изпих останалото количество от напитката ми.

-Хареса ли ти? - попита Лея и ме погледна пак с тази фълшива усмивка.

-Да. Не е лошо.

-Разбира се. Искаш ли да дойдеш с мен? Да не си сама?

-Ъмм...не знам.

-Хайде, идвай. - Лея ме дръпна за ръката и ме поведе към някакви стълби. Къде ли отиваме? Купона е долу, защо се качваме горе.

Изведнъж усетих как глава за почва да ме боли и малко се замаях. Сигурно е от притеснение от това парти. Лея отвори някаква стая и влязохме вътре. Стаята беше сравнително голяма. Но не разбирам, защо тя ме доведе тук? Тук ли ще стоим? Ще си говорим ли?