My Princess

Глава 3

Събудих се и бързо станах и започнах да се оправям за училище. Вързах косата си на опашка. Сложих си тъмно сини дънки и блуза в тъмен цвят. Взех чантата си и тръгнах.

След около десет минути вече бях в моята любима гимназия. Всеки път, когато стъпвах в този коридор, стомаха ми се свиваше, защото не знаех какво може да ме чака. За мое щастие днес не видях Лея и тъпите й приятелки. Отдъхнах си отидох до шкафчето си, на което днес не пишеше нищо. По принцип не пропускат да напишат някоя обида по мой адрес, но не и днес, което беше странно. Но не се оплаквам, предпочитам никой да не ме закача. След, като се огледах за последно, тръгнах към кабинета, в който беше първия ми час.

Вече мина и последния час, а досега никой не ме беше обидил или ударил, дори в часа по химия, когато получих шестица, по принцип някой би казал нещо от сорта на "зубърка" или нещо подобно, но нищо.

Дори Лея мина покрай мен и дори не спря, за да ме обиди или пак да ме унизи по какъвто и да е начин. Това е странно, не че се оплаквам, но е прекалено странно, надявам се така да продължи и за напред и най-после да ме оставят намира, може би им е омръзнало и най-после мога да си отдъхна.

Вървях спокойно, докато четях любимата си книга и не усетих, когато се блъснах в някой и изпуснах книгата си. Дано, не е той, дано не е той , защото иначе ще загазя. Наведох се внимателно, за да си взема книгата и тогава видях, че това е той.

Мамка му!

-С-съжалявам!-казах тихо

-Малката уличница била тук? - каза и дръпна книгата от ръката ми.

За момиче, което не имало никога гадже и не е правило секс. Много често ме научат уличница или курва.

-Върни ми я. - опитах се да си я взема от него, но без успех.

-Извинявай? Каза ли нещо или така ми се стори, защото до колкото знам не съм ти дал разрешение да си отваряш устата!

-А-аз...- не можах да довърша.

Защо винаги трябва да е толкова груб?

-Ти какво, пак ли ще сервираш поредното си безполезно извинение. Колко си жалка! -И не забравяй, че още съм ядосан за това, че миналия път си тръгна, въпреки че ти казах да не го правиш и още не съм измислил какво да направя, за да понесеш наказанието си, затова че си една не послушна кучка, която напоследък много си позволява и това изобщо не ми харесва. - при тези негови думи цялата настръхнах.