Глава 6

6.3K 226 60
                                    

Беше понеделник отново и това значи, че пак трябва да отида на училище.

Вече ми омръзна да се страхувам Лея какво може да направи. Не и ли омръзна да ме тормози?

Толкова ли й харесва да ме дразни? Колко ми се иска да й отмъстя, но знам, че няма как да стане. Но през уикенда не спрях да мисля за Мейсън. Знам, че той е ужасен и не пропуска възможност да ме тормози, но сякаш в онзи момент беше друг човек, беше различен.

Видях загриженост в очите му, което ме изплъзва с нотка на щастие, което е необичайно, защото аз по принцип го мразя,може би, защото познавам само лошата му страна, когато ме тормози или обижда.

Но надали има добра страна и да има никога няма да я опозная, защото той сигурно пак ще се държи с мен, като с боклук, така че да не се вълнувам излишно, като си мисля, че като ми е помогнал веднъж ще се промени.

Той е лош човек и съм сигурна, че няма да се промени.

Хората никога не се променят или ако го направят винаги е към по-лошо.

Станах и започнах да се оправям за училище. Дори нямам апетит и пропуснах закуската, което направи впечатление на майка ми, но не каза нищо.

Тръгнах за училище, като се надявах този път да няма никакви изненади.

Защото съм изтощена от всичко и искам поне малко спокойствие, поне за малко. Не е като да искам нещо чак пък толкова.

Днес подраних и още нямаше много хора, което беше в плюс за мен, защото не исках да виждам гримираното и все пак, все още грозно лице на Лея. Като си слага по хиляда тона грим не става по-хубава, а напротив изглежда по-страра, като някоя лелка е.

Или като е с толкова къси поли, че бельото й да се вижда от два километра, също не я прави по-добра. Но тя си знае.

Мен не ме интересува, дори да я прегази автобус, никога няма да й простя това, което се опита да направи!

Видях Мейсън, който се беше подпрял на едно от шкафчетата и гледаше в телефона си. Дано не ме забележи, сега не ми е до него и неговите глупости, които слушам всеки ден.

Минах покрай него и се надявах да не ме види, но тогава ме видя. Мислих, че ще ми каже нещо или ще направи нещо, но не.

Само ме погледна и ми се усмихна за кратко и отново върна вниманието си върху телефона.

My Princess Where stories live. Discover now