Спомням си...
Преди три години.Беше вечер около 2 през ноща...стоях и гледах небето Тогава забелязах една звезда откъдето и да погледна я виждах...беше далеч, не приличаше на другите...сякаш ми се усмихваше...тогава си спомних за нея за малката ми тайна...тя ме беше съсипала,но ми даваше сила да продължа...тогава неволно я нарекох "нея". Тази звезда като нея си остана малката ми тайна... Нарекох я и шестолъчката... оттогава вечер преди да заспя винаги я гледам...вече знам името й ,но няма смисъл да го изрека...тя вече е звезда и винаги ме пази отгоре.
Името й се отпечата в сърцето ми...тя е другата ми половина...само един човек успя почти да запълни празнотата... сигурно "нея" се радва за това,че бях щастлив поне малко.
Много пъти съм се замислял защо не ида горе при " нея" и при хората които ме чакат там.Но тя ме спира...тя ме държи на Земята още.
