И китарата без струни,
И сълзата скрита в думи,
И от огъня забравям- силен,в болката каляван...
Пясък,камък и мечти
и сега ме пак боли.
Този път сега не зная,
начало ли било или края...
Сън в пепелта,съм в мрака,
а часовник отново трака...
Сън и болка и сълзите скрити.
Очи затворя ли-те в пясъка покрити....
Силен в мисли,денем мрак
щом остане сам бавно се убива пак.
Щом боли го и сърцето,
И ръцете в кръв са вече,
Птицата лети далече...
И живота скрит в думи,
пясък или нощен дим,
нищо пак живея с болка,
Щастието ми беше път непроходим.
Сърцето лед и думи неизказва,
И пепел в мрака и невиждан сън,
А часовника отново трака,
И питам аз сега:
"Аз жив ли съм".
Малко реклама. Та...качих една книга-стихотворение казва се "Демона" ако искате я вижте.
