Та... отново всичко се повтаря за момент всичко беше наред и после пак, спомените, всичко,пак ми тежи... опитам се да не бъда краен песимист,да бъда щастлива...но как ,как изобщо да бъда щастлива като тъгата ме следва като сянка в дните ми. Боли ме адски много утре пак почвам енергийни, цигари просто имам нужда това ми помага.
