Здравей,отново пак ти пиша,
а смазан съм навярно ти разбра,
и чувството в мене как да го опиша,
седя пред листа,за съвет се моля сега.
И зная,ти единствено ще знаеш,
как бавно огъня в душата гасне,
и студът в мене че достига стойностите тъй опасни...
А помниш ли,наскоро аз ти казах че съм щастлив,
и благодарих ти за това,
че сила даде ми тогава,моля те дай ми и сега.
Н знам навярно всичко се обръща,
и може би в Безкрая ще прочетеш това писмо,
обичах силно,силно мразех,сега питам се защо?
Може би защото пазех в мене,
моята и твоята душа
която зная тръгна си без време,
липсваш ми,липсваш ми да си до мен сега...
А твойта празнота да зарасне няма,
защото зная че единствена си ти,
и колкото да мразя чувството,забрава,
забравям всичко,но не и теб дори...
И тези редове ще си останат изгорени,
може би ще събирам пепелта
или отдавна я събрах нейде дълбоко в мене,
едни 20 грама,помниш ли,отдавна нямам аз душа...
Светът пречупи ме,но аз съм си глупак уви,
и боря се с дима от цигара,
а знаеш той винаги ръцете ще достигне,
както мрака достига душата изгоряла.
А хората и те са странно нещо,
когато гледам ги, различен от човек,
С една две думи щях да ги опиша,
но май ще стане цял куплет.
И чувствата са нещо нетипично,
навярно знаеш буцата гори,
и да я загасиш е много трудно,
защото тя остава през всички дни.
Биляна,липсваш ми какво да кажа,
но не можеш да дойдеш зная,
и една мечта, която не беше напразна,
зарината от пепелта остана,скрита в края...
И сбогом време е да кажа,
но може да се видим скоро,
и едно няма да забравя обещанието,
няма в мрака да остана долу.
Посветено
