Не е като да съм пълен провал ама не бликам и от щастие. Понякога си мисля че ако изобщо мястото ми е било на Земята много са се объркали в това че искам да съм човек.Пък и на кой му пука как съм, определено не на мен. В съня си можех да се телепортирам щеше ми се и тук да е така да мога да отида на втория ми дом и когато чуя че някой идва към стаята ми да се телепортирам там. Ама както се казва мечтите са безплатни,но никои не казва дали са възможни.
Дори в момента ми е толкова хаотично в главата че си личи, пиша много несвързано. Пуши ми се ужасно много нямам хиитс,не мога да изляза на терасата да пуша,направо не знам. Ще си умра от гадно сърцебиене на дивана. Пък и не е толкова зле да си умра на дивана няма да боли пък и ще мога спокойно да си затворя очите.
Знам ли някак си напоследък беше прекалено добре дори не разбрах какво ме прекърши сега,но знам че пак се счупих и нямам намерение да ходя на ремонт след всяка счупена душа.Пък и 20,9 грама мога и без тях,не е като някой жизненоважен орган като сърцето една душа и без нея мога,даже май тогава ще ми е и по добре. Единственото хубаво е че няма да чувствам,няма да се чувствам тъжен, щастлив,няма да плача или да се усмихвам знам ли,една душа. Може би няма да мога да пиша като сега но тогава няма да има от какво да бягам просто ще си живея живота без чувства. За тия 16 години това разбрах че не трябва да чувствам за да съм добре,дори хората с който живея си гледат тях си,по тая логика аз би трябвало бъда гледам себе си ама не винаги като някои има нужда от помощ или просто да питам кво прави съм там. Дори не знам защо го правя в крайна сметка ще си умра,защо трябва да се впрягам да се усмихвам без да искам дори,само някои за да си мисли че съм щастлив. Ако замина с Робчо или Бети някъде много далеч от хората тогава ще съм щастлив,ама не споменах ли че мечтите са неизпълними,Робчо и Бети ги няма,пак останах сам на тоя свят.
Нямам нищо против,все пак като си тръгна няма да извикам някой с себе си в Безкрая...поне така мисля.
Уж ги пиша тия работи да ми олекне малко то точно обратното,още малко и ще ревна.
Ами тогава стига толкова за днес.
Пак почнах с дневниците.
