Когато времето ме смазва,
когато знам ще заболи,
кога не мога да забравя,
Кога?,Кога си тръгна ти?...
Живях в капан и в мечти,
чудя се защо ли ме боли,
може би защото искрен бях,
а после в душата ми,остана само страх.
Писмото този път си няма адресант,
но щом написано е ще си проличи,
чувствата в мене крити дълго,
зная,че след всичко мен ще ме боли.
Живях и падах аз като в капан,
съзрях ли светлината,
дори щом стана мрак,останах там,
и може би е късно за тези градове,
от пясък бяха,разрушени мойте светове,
Дори сега затварям страница поредна,
осъзнавам че в живота може тя да е последна,
осъзнавам аз дори,че късно болката в мене пролича,
късно е за мвн,уви,късно е за мен сега...
Защо останах в света и да скитам се аз зная,
не бе това моята мечта,
защо се борих като падах,
и защо не оцелях,
защо се борих,аз не знаех,сега в душата има страх...
Живях в спомените и мечтите,
живях,стремглаво падах аз...
Когато боря се,боли
спра ли,в мене стрелят хиляди стрели...
